Two worlds merged in one, poetry by Shilpi Chowdhury, Bangladesh

 PRAYER

So many times

So many times,

I prayed for you

I still pray for you

I will pray for you

Oh! my own soul!

So many times

So many times

I roamed alone here

I searched for you here

I will search here

Oh! my own shadow!

So many times

So many times

I bowed here

Will bow for you

To get back to you

Oh! My own soul!

So many times

So many times

I looked at the rain

At the blowing strains

Of my own blue veins

Oh! My own Shadow!

So many times

So many times

I dripped down here

Melted tears here

On this blue water

Oh! My own..........!

***

NOT TO LEAVE YOU

I am an author and poetess

Yes, I am.

There have a deep ocean

A wide blue sky in my eyes

A soul, a united soul in me.

All the pain I try to snatch

All the poison I try to drink

To make sure your betterment.

I am full of all abstract resources.

not much money earning only!

I need not much demand for it.

I am an author and poetess

Yes, I am.

You made me your angel

You made me your haven

Without me your life is barren

with me, you get your life

with me, you can get rebirth

You can get your soul

without me, you can't be alive.

But what can I do, why begged

me! I have all these, I'm not needy

I am not crazy about other things.

You asked me to be a best friend

A soul friend, which is God's gift

But I achieved my soul mate also

What can I do for you, it pains me!

My heart really bleeds for you

As you are bare, a reached one

The whole universe surrendered

Surrendered under my feet

Surrendered into my soul

If I leave you, you will die!

Your appeals were fake

I could realized it in late

You had so many words

I had only one, as you urged

Not to leave you forever.

As everything was fake

I promised, not to leave you

Not to leave you, until my death.

***

DEEP DARK NIGHT

You and I, in the conversation

as if, there is no sleep in anyone's eyes.

Deep dark night

We are both awake

How many things do we recall,

Memories, with enchanted eyes.

Deep dark night

The fairy of imagining flies

And melt in the dark eternal sky

Fireflies become companions.

Deep dark night

The nocturnal go into the dark

Souls find their way here

In our silent gaze.

Deep dark night

The cup of coffee is drained with sips

Windy sleeping leaves

Woke up quietly.

Deep dark night

Two minds wake up in unison.

In this Illuminated Spring morning

Two worlds merged into one.

09/09/2022.

Petits pas en français de Dessy Tsvetkova

Tu m'as dit ça,

c'est rare...

Comme c'est bizarre,

il est arrivé par hasard ...

On le trouve également dans le monde 

pendant le brouillard.

L'amour est si rare

comme trouver

un diamant noir.

***

Bonjour,

mon amour,

tu me conduis comme toujours

J'ai souffert, j'ai commencé une course,

Je tombe comme une miette dans du beurre.

Je n'ai pas pu dormir pendant six jours,

mais tu me conduis, mon amour,

les moussons sont déjà en rupture,

je te vois, mon amour...

Je suis devenue un tournesol à mon tour,

et je trouve le soleil toujours ...

***

La vie a son propre point de vue...

On peut essayer maintenant

et toujours...

On peut penser que la rose est éternelle,

les oiseaux sont le poème de Dieu,

l'abonnement pour l'amour est annuel...

Mais la vie a son propre point de vue..

Toujours..

Вдъхновенията на октомври, Деси Цветкова

 Bonjour,

mon amour,

tu me conduis comme toujours

J'ai souffert, j'ai commencé une course,

Je tombe comme une miette dans du beurre.

Je n'ai pas pu dormir pendant six jours,

mais tu me conduis, mon amour,

les moussons sont deja en rupture,

je te vois, mon amour...

Je suis devenu un tournesol à mon tour,

et je trouve le soleil toujours ...

Dessy Tsvetkova

29/10-22

💙💙💙

Разговор с душата

Някъде

в далечината на спомените,

в развиделяването на неделните орхидеи,

припламва детска мечта неотронена...

Скрита в гънките на душата, тя тихичко тлее...

Някоя ден тя ще извика, 

ще поиска навън да литне,

ще разтвори вратите,

"Защо се забави?" - ще пита...

30.10.22

🕊🕊🕊

Finding the colors back

Sometimes

it seems

as if the molder of the clay people

paints everything in gray

and sends the flowers somewhere in the land above…

It looks like he has forgotten to

breathe the light into the souls...

But actually

it just looks like this

the colors are there

but everything is shrouded in mystery

although

it's actually crystal...

There is no loneliness

there is no gray

if we are still expecting something

and someone...

Dessy Tsvetkova

🌈🌈🌈

Есенна импресия

Диви патици

по алеята в парка

пристъпват...

Толкова много са,

приличат 

на кутия с живи играчки,

от тези, които се клатушкат,

шарени и важни...

Аз им давам път,

забързани са към езерото.

Някои летят,

като есенни листа с криле...

И си говорят,

шумни и пляскащи,

на своя си,

патешки език.

Може би правят ритуал

за довиждане,

преди да поемат на юг.

Едно групово състезание 

по плуване,

една весела регата с човки и плавници,

една обща прегръдка,

за да усетят още веднъж

вибрациите на езерото,

да се плъзгат

по огледалото му,

да докосват водата му,

да му обещаят,

че ще се завърнат...

🍁🍂🍁🍂

It is Sunday again.

Drinking coffee slowly,

I can celebrate the day

from it's first sky lark song.

I can feel the magic

of awakening.

Dessy Tsvetkova

🌄🌄🌄

The lonely path

crossing by 

the surface

of shevelling clovers,

surfing to the unknown glitchers,

crowling to the dew...

Through the melody of the steps,

by the echo of the doubts,

it is always 

the destination

that matters.

The way is long 

enough

to reach the light.

Dessy Tsvetkova

***

Between the summer lace

a rainbow of leaves

is trying to keep Earth 

in a colorful mandala…

Prelude to autumn's gray mantle,

reflection of shades,

the season of the night is coming…

***

Отвя ме вятърът

към непозната гара...

Перонът беше празен и мъглив.

Отупах кичурите слама,

каскета накривих,

и влак зачаках,

да ме върне вкъщи...

Но вятърът доведе мрака,

не искаше да се завръщам...

Сега стоя,

на кръстопът от ветрове и хали...

И сигурно ще построят

специални летни магистрали,

тогава ще излезна от кръга...

Деси Цветкова

05.10.22

Божидар Пангелов, Октомврийски строфи - страничката на експерта

 ***

Отче Йоане - хляб нямам

 ( къс е хлябът насъщен). 

А Лествицата - толкова дълга… 

По-дълга от мисъл и

по-кратка от ек 

на камбана.

 Срам ме е, Отче, 

че днеска говоря, 

а не мълча като зрънце,

като капка от свещ.

 Крепи ми сърцето.

***

Есенна поличба

В миг,

когато и денят

се свива,

и слънцето замира

в сгъвката на планината,

изригва тихо

есенният пламък от

нивята,

където гарванът

е само,

пръстите на оран.

снимка: Деси Цветкова

Melancholia by Kakek Jomblo Tampan, Indonesia

darling 

I thrilled the end of the sky from the twilight rainbow 

I affirm the love sentence for you to accept

grapes on your face

it really intoxicated my eyes

pick up my love on a moon-stricken night

draw the shadow of your body

in the fireplace miss

o, lover

humidifying wind in the heart

teeth scraping like termites

breaking all the warmth in my body

and I again tore tears 

after this seventh year 

you can't go back to accompany my love, here

my heart became a vessel of wounds, once implied alpa

thou art thou shalt imprison my heart 

no doubt the wounds sighed

boat horseyung miss once again 

to get to the dock of your love

but again I was hit by a wave 

and get lost in it

o, lover

grapes on your face

it's intoxicating my love

new madukoro, 2022

photo: Dessy Tsvetkova

Bruce Thornell, Australia, two poems

 Life

is a blank canvas .

Celebrate

the colours you choose.

 23/10/2022    

***

DECEASED ESTATE 

( an old house laments )

I curse the immortality 

of bricks and mortar.

Blinds half mast

downpipe tears.

My frail human puppies

how soon they perish.

Silent now

no echo's of life.

Save the pendulum's 

still beating heart.

As time's to and fro

walks steadily on.

Articles.

The trappings of their journey.

motionless in their place.

Behind cupboard doors

the comforting smell of garments.

Soon to be cleared

for new pets await.

While I'll endure

the emptiness of auction.

Before the bustle

of strange new footsteps.

Safe beneath

the wing of my roofline.

I crave the sound

of laughter once more.

photo: Dessy Tsvetkova

Darkling sky by Peter Rimmer, New Zealand

This darkling sky

Reveals a world

Hidden by the light.

The Southern Cross

A familiar sight 

Climbs the sky tonight

Feet on the ground

Heartbeats homesick for eternity

Above the clouds into the night

The Southern Cross my compass stars.

In the darkling truth is revealed

Eyes stripped of colour

Under a vagrant moon

Monotones are the tunes

Night colours play

My feet dance the earths soft grasses

Into a circle that holds the stars captive

In a reflecting pool.

This darkling sky

Unveils a world

Concealed by light.

photo: Dessy Tsvetkova

Кръговратът и Людмила Данова

Нарисувай ми, Свят, 

Нарисувай ми небе... 

Нарисувай ми звезди... 

Нарисувай ми очи... 

Които ме търсят 

В тъмното... 

Нарисувай ми, Свят...

И Светът ми нарисува 

Слънцето.... 

29.10. 2022

***

В този свят,

Безкрайно малък 

За човешката мечта, 

Недей да бъдеш жалък

Търсач на светлина... 

Недей да бъдеш тъжен, 

Беден или богат

В живота ще успееш 

Ако бъдеш не търсач, 

Творец на Светлина....

***

Къде е скрита Любовта? 

Попита малката Звезда. 

Отговорих й така, 

- Винаги е в две очи, 

Греещи като звезди. 

Очите на любимата душа... 

***

Кръговрат

Като песъчинка 

в мидена черупка 

как бих искал 

да потъна... 

Дълбоко, 

някъде в морето.

И като бисер

аз 

светът да зърна...

Само 

след някакви си 

двеста века...

Отново... 

Като песъчинка... 

Онази, от Дария Георгиева

Нека да бъда онази,

свръхциничната,

да си знаят, че паля

и убивам бавно,

че угасвам само

след счупена чаша

и юмрук в нечие

вече разбито сърце.

Да знаят, че изчезвам

също толкова внезапно

и въобще не ме интересува

кой съгласен е със мен

и кой никак не е.

Онази там, която всеки

опитвал се е да промени,

но никой не е успял.

Защото душата ѝ

заключена е здраво

с цели дванадесет катинара

и вратата е толкова студена,

че ще те убие само 

при един единствен допир...

Да бъда онзи трън

който се появява от нищото,

забива се и не можеш

да го извадиш преди

да е тръгнала кръв.

С ненавист да признават,

че дяволите в очите ми

не могат да търпят,

че ги дразни гордостта ми

толкова безкористна,

че им преча нощем дори

спокойно да заспят.

Да съм онази, която

може сърцата мъжки

за един миг да плени,

но нейното - все си е

толкова заледено.

Искам да помнят,

и да се сещат със страх

как рязко полудявам,

как няколко чаши алкохол

могат да ме накарат 

да убия всички до един,

без дори да ми мигне окото.

Да знаят добре,

че онази - истеричната,

предателства не прощава

и въобще не е кошче

за нечии оплаквания.

Онази - вечно усмихнатата,

която ходи изправена

и със сълзите в очите

се смее така истерично.

Която е правила и е струвала,

и вече знае колко много

се опитват да я предадат,

затова се е отегчила

от ненужни приказки

и безмълвно пленява

със сарказма в смеха си.

Да, онази е - същата,

която се усмихва постоянно,

напук на всички глупаци

в този ненормален свят,

и всички се възхищават

на невинността във нея,

мислят си, че могат

лесно да я заблудят.

Но и тя някога е обичала

и е била обичана,

но сега просто си мълчи.

Защото само някои,

които се броят на пръстите ѝ,

знаят, и винаги ще знаят,

че тя е и емпатичната,

която да вдъхновява е способна,

която може да те вдигне

от тинята и да те накара

да продължиш напред

без да се съмняваш в себе си

и да се влияеш от останалите.

Звук празен, от Максим Велков

Погладих спомен днес,

мълчи душа нагъната,

като парче вестник

мазен,

смачкан,

под маса захвърлен.

Мечта,

този молив неизписан,

оставя там следа,

омачкано не изглажда,

подрежда от мечти следа

върху въздух,

драскотини страстни.

Надраскваш нещо там,

по него,

туй парче омачкано,

на редичка

букви вървят,

звук остава празен!

Мечта и тишина,

по лист скърцащ,

връх на молив,

и някаква 

следа - наслада,

от тази пътечка

от него оставена.

Изгладих днес,

парче спомен няккъв,

от живот останал,

а там ме гледа,

оня поглед пръв 

по сърце наслада

където остави.

Погладих спомен днес,

в сърце останал,

събрах потичаща

от него кръв

и вяра по любов

в ръце остана.

Изгладих днеска лист,

молив сам изскърца,

остави там

по лист

спомен от кръв,

сърце където

в любов оставя!

Сляпа луна от Станислава Ганчева

Виждат с очи невиждащи, бездушни аромати,

непознати за нашите сетива

и обаждат се в тях гласове мистични.

Да ... по-различни са от нас, по-различни.

Бял кон препуска им в съня.

Бял кон - надежда.

Тъмна луна се ражда.

Тъмна луна от чувствени прозрения.

Еднакво благословени сме от Господа,

а не се научихме да виждаме, макар да имаме слънца,

по-добре от това, което окото вижда.

А Те, непомилвани от гнева на огъня - слепи зрънца,

в огъня и за нас,                      

възраждат истини ...

снимка: Деси Цветкова

Един стих от Митко Димов

Само ти остана в мен, когато

Ъгълът от думи се затвори.

Лава от тъга и отчаяние.

Зима, красота, но и страдание.

И едно сърце, туптящо с болка.

Цветните миниатюри на Веси Влаич

 мълчанието

ти

е

непозната

песен

от

която

обичта

капе

като

мед

🧡🧡🧡

Ще живея с нощта

Тъмнината

ли е по хубава?!

Светлината ли?!

Но се чувствам

рошава

и ще живея

с нощта.

Толкова е красива 

и сияеща

в своя виолетов

воал - 

от сътворението

до днес.

А тръпката

е моят рай.

💫💫💫

ти дойде

през

отворения

ми сън -

две души

жадуват

вечността

на рая

и посяват

безсмъртна

обич

на

устните

си

🌼🌼🌼

и ако се водя от

максимата

че аз съм всичко

това което

съм постигнала

просветлението е начина

да разбера колко мъничка

прашинка съм във Всемира

щастието е самия път

съществуването

може да превърна

в екстаз

то тогава

защо да си задавам

въпрос

да бъда или да не бъда

та всичко което

ще направя

зависи от мен

пътят е само мой

аз съм във вселената  

и вселената е в мен

и ако не мога да променя 

света

мога да се пригодя

към него

изпратена съм с мисия

да открия думичката живей

и когато вече 

няма да ме има

пак ще си цъфтят цветята

а аз всеки ден ще се раждам

като цвете

от своята светлина

🎆🎆🎆

Душата ми 

никога

не онемява.

Крещи и иска

красива приказка

да и разказвам.

Всъщност за себе си

съм толкова

позната!

Та аз никога 

не съм била друга!

Съдбовна среща от Радостина Дианжело, България / Абу Даби

Били сме много близки

в отминал наш живот.

Познах те по очите

искрящи от любов.

Като ефирен шепот

дочувах глас познат,

дошъл през вековете 

в моя днешен свят.

Изгубена във времето

и безброй съдби, 

дочаках да те срещна 

и всичко в мен гори.

Разказа ми за себе си

и своята страна, 

за бисерните миди, 

легенда за една жена.

Отлитаха минутите, 

след тях и часовете,

при теб да ме оставят

аз молех боговете.

От унеса събуди ме

видение чудато-

как с тебе се сбогуваме 

в горещо, морско лято.

Зад нас рибарско селище

на малък, палмов бряг

и лодки старовременни

пред своя воден бяг.

Изпращам те разплакана, 

зове те знам дългът,

целуваш и детето ни, 

затрогващ е мигът.

Стопиха се годините

и моят земен път,

тъжна чаках да се върнеш,

до последния си дъх.

Сега, когато си до мене,

не се страхувам от живота нов.

Щастлива съм, че те намерих,

моя изгубена любов.

Poetry selection, Jeff Laporte, USA

 Forgive us please

I'm on bended knee

It was not pigment of skin

It was evil lies within

Forgive me please

I dispel this disease 

Born not by humanity

Wicked principalities birthed this calamity

Forgive them please

Who've no peace

Leaving this evil legacy

For us to cease

Ancestors 

Oppressors worked hard

To break their spirit

Wickedness in high places

Came no where near it

Ancestors rose above

Ancestors fell below

Ancestors know the unseen

Ancestors reveal the unclean

Ancestors with your spirits now glean

To us your kin by Holy Spirit of Truth 

Take us home unified in love sirene

All races all tribes all tongues reproof

 

Together forever 

ALL ANNOINTED

Love of our life joy of our joy life of our love

God our love

Not above unseen

Not below unclean

Simple love within

all life yours

ours

all creation beloved

Amen, we marry all creation 

Earth born anew 

our marriage supper upon 

our hearts

No forced or false religion no division 

Light in the dark sing

pure love, 

simple as drink,

just one drop 

one sip

Born of long hard painful labor by all 

thirst forever quenched 

Eternal Living Water of life infused

of the Holy Spirit of Truth's bread

word, of life giving love

all nourished

in all ways

goodness growing forever

No broken, or lost

no hopeless circumstance

root and all… gently 

Power of love ruling by us 

all faithfully devoted to all

now and forevermore

stories told, that need telling

Forgiveness

Powers that tear down

gone, forever living

No more shame

we walk together

no prisons, cages

HALLEL..UJAH….ALLELUIA 

unity….. selah

at long last our wounds mended

With a spirit of intent

Our Love Just and true

eyes open, with ears that hear

Not because we're worthy

because we care, 

our love making earth/heart 

our garden home unified

Flesh and spirit

full of life and love

all creation

cry tears of joy

filling a river 

that swiftly delivers

Earth/heart of Christ anointed

Кестени, Явор Перфанов

- Виж, колко кестени са нападали по земята, а още не е дошла есента!

Иван и Валентина се разхождаха по тротоара до главната улица. 

- Е, ти не си ли виждал кестени, че се чудиш? Всяка година по това време падат.

- Виждал съм, но не съм им обръщал внимание.

Те вървяха, а падналите кестени отразяваха светлината и блестяха. Иван се усмихваше. 

- Трябва ли човек да стане на средна възраст, за да се радва като дете на обикновени неща?

Валентина се засмя и поклати глава. Мъжът взе един кестен от земята. Гледаше го. Погледна към дървото от което бе паднал и каза:

- Виж, какво нещо! Падат листата и веднага след тях и кестените. Колко са верни един на друг! Били са заедно толкова време. И искат да са един до друг завинаги. Аз досега не съм виждал изгнил кестен. Падат и се съхраняват цели. Дали е, защото са обикнали листата и живеят с обич? И любовта им дава сили, за да се запазят? А съм чувал, че е хубаво човек да носи в джоба си поне един кестен. За късмет. Преди не им обръщах внимание. Гледах все напред и нагоре. Дори съм ги подритвал с досада. А виж какво нещо, каква красота! Кестените знаят много истории сигурно. Слушали са как си говорят птиците. Вятърът си е почивал в клоните на голямото дърво и е споделял какво е видял по пътя си. И може би, защото хората не ги виждат по дърветата, земята е отрупана с кестени. 

Иван взе още един кестен от земята. Даде го на Валентина. И двамата ги пъхнаха в джобовете на якетата си. И там се държаха един друг за ръце. Какъв по-голям късмет от това двама човека, които се обичат да са заедно! Така, както кестените, които са на дървото са на различни клони, когато паднат на земята са един до друг.

Кестени.

21.09.2022 г.

Г. Оряховица

Балетен етюд от Петра Амбър

 ***

Между двата танца имаха бързо преобличане. В момента, когато завързваше палците си, панделката на единия се скъса. Явно, доста я беше опънала в старание да я стегне. Нямаше резервни, бели.

    - Момичета, моля бързо някой да ми даде секретна игла провикна се тя.

В същия момент гонгът удари и всички се заизнизаха към сцената. 

    - В моята чанта на хастара има. Вземи я. - пътьом ѝ извика, Катя, с която в танца бяха една до друга. - Ще се опитам да те прикрия.

   Тя бързо намери иглата закопча панделката и хукна през глава към сцената. "Само да не се разкопчае" - мина през ума ѝ. Когато пристигна танцът вече беше започнал. Заля я вряла вълна, вадички от пот потекоха по гърба ѝ, паникьоса се. Застана в предната страничната кулиса гледайки към танцуващите. Мислите бясно се гонеха в главата ѝ, и щеше да се пръсне от тях. Буца заседна в гърлото ѝ. Чудеше се какво да прави. Сълзите започнаха да се спускат по лицето ѝ. В този момент усети зад гърба си някакво раздвижване, чу приглушен кикот, но не обърна внимание. В следващия момент почувства тласък и тя, се намери на сцената. Публиката започна да аплодира. Явно я помисли за солистка. Виолета, се стъписа и направи реверанс от смущение. Аплодисментите се засилиха. Усмихна се насила, макар да ѝ идваше да ревне на глас, та да не спре - от напрежение, от яд, на самата себе си, от съдбата, поставила я в това положение... Направи няколко пируета, после с шане, стигна до мястото си. Катя отстъпа назад, незабележимо и тя се вмести сред лебедите на сцената...

   Със случайно бутване, което й се стори като тласък, започна първият ѝ спектакъл, в дългата кариера на балерина. Но й даде безценен опит - ако се случеше нещо пред публика не по сценарий, тя, винаги можеше да импровизира.

29.09.2022

 

п.п. шане и пирует - техники на въртене в танците

картина върху камък от Петра Амбър

Страницата на редактора, Деси Цветкова

 В пролуката на сезоните

Нежно ме докосват слънчеви лъчи,

есента се промъква през дантелата на лятото.

Плажът някак философски си мълчи,

само аз и чайките до вълните присядаме...

Изпратил лятото към южното кълбо,

към мене благо гледа иззад хълма Бог...

27.09/22

Балчик

***

Последният летен бриз

леко ме гали по междуметията.

Мъркам като голяма котка,

намерила удобен клон

да полегне.

Бризът минава над мен,

изпъвам котешки гръб,

протягам се,

денят започва

като феерия.

Изпраща ми

слънчеви възклицания

и удивителни по вълните.

26.09/22

***

Над мъглата

Когато си като слънчоглед,

тръгнал по калдъръма 

да търси хоризонта,

и си като птица,

освободена от кафеза,

но все още с тънка дълга

пъпна връв

си вързан за корените,

друго не ти остава,

освен да кръжиш в кръг

и все под слънцето...

Деси Цветкова

24-08/22

Брюксел

парк Леополд

***

Холограма

Подраних ли навярно,

или се движех в друга часова зона,

трафик ли натоварен, 

или тогава съм била примадона,

времето ужким ми беше приятел,

сънищата все още показваха бъдеще,

днес всички луни са вече изпратени,

само звездите все още ми сочат пътищата...

Брюксел

23.09/22

***

Понякога съм толкова разсеяна,

че даже някоя летяща чиния

да мине покрай мене,

възможно е да си помисля, че е облак...

Flying Dandelion

***

Разпери пръсти, 

и погледна света с големи очи,

малката продавачка на усмивки...

Тълпата я обгръщаше,

беше в центъра на всяко движение,

течението водеше във всички посоки,

но никой не се спря при нея...

Беше хладно,

забързано утро,

но никой не разбра,

че усмивките могат да стоплят...

20-09/22

Люксембург

***

Сред есенния парк

попитах старата върба

кога ще спре да плаче,

а тя, оглеждайки се в езерото, 

нарисува с клони слънцето...

17-09/22

Брюксел

***

Съвсем ли се събудих,

или лунен прах е полепнал по миглите ми...

Колкото и да отварям очи,

тишината на изгрева ме обгръща...

И уж е пълно с хора,

но пак е празно усещането...

Ще се отъркам в невидимото слънце,

над облака,

и ще се събудя на друго място...

При слънчогледите...

15.09/22

***

Шансовете

Стремглаво се втурнаха чувствата,

сякаш лава изригна от древен вулкан.

Разтопиха леда, 

по билото препуснаха,

спасиха ме от нов ледников период,

съживиха отдавна заспали мечти, 

досега скрити в забравен буркан...

И прогледнах, и чувах, 

и усетих вкуса на горящия лед.

Вече мога да дишам отново,

за живота получих повторно билет...

Деси Цветкова

11.09.22

***

Вълшебни са,

минутите с теб;

трептят като кристална камбана;

чувам ехото на сърцето си, 

усещам пулса на спокойствието ти,

като скала си до мен, 

стъпвам уверено по пътеката на времето...

Където и да ме води тя, 

колкото и да криволичи нагоре-надолу,

вървя смело,

вълшебно е цялото пътуване...

Деси Цветкова

08-09/22

***

Търкулна се

кайсиевото утро

през изгрева.

Пристъпи смело пясъкът към морето.

Милиарди секунди

извайваха песъчинки.

В далечината

пясъчният човек

измерваше щастието.

***

Poetry by the editor. Dessy Tsvetkova

 Lessons

She was lovable,

she was hurly,

she was the face of joy.

Then situation became flamable,

she was fragile, 

she got scars that distroyed.

She almost gave up,

she was drowning,

then God gave her wings,

she got up,

she learned

that life is in growing...

Varna 22-09/22

***

Shaking leaves under the magic wind,

right before the sunset,

trees are sending wishes to eternity.

Messages of roots and past,

history and rituals,

passing through time

like endless legends.

Trees are staying stable, 

witnesses of battles,

pain, and screams,

and death... 

Guardians of secrets, love stories and epic spectacles of life.

The oldest creatures on Earth,

some like sequoias

a century old...

Today trees whisper,

like every other day,

to whom who can listen...

from "Wind whispers"

***

To Van Gogh Starry night

Hugging all the stars,

I jump happily almost flying.

The lillies georgeously opened towards the sky.

I smell the parfume of the air.

Only the sunflowers were sleeping

there,

waiting for the sunrise...

They do not know

that the sun is also a star...

27.09.22

***

The melody of your eyes

caresses my skin

as hummingbirds fly

to rose damasquin.

A few silver drops of laugh

jump at night.

Some sparks of our love 

recreate flight.

And shiny marble columns

are dancing 

under the shadows of the lamps.

Your presence is like an endless celebration,

how blessed I am to feel this moment.

12.09.21

***

Tu m'as dit ça,

c'est rare...

Comme c'est bizarre,

arrivè par hasard...

On le trouve également dans le monde pendant le brouillard.

l'amour est si rare

comme trouver

un diamant noir.

Dessy Tsvetkova

06.09.22

Женитба с вечността в поезията на Божидар Пангелов

MARRY ME

Will you break off with me,

my beloved,

morsel for morsel laddu*?

My dream doesn’t come to me,

my bed is divided,

my heart – dry,

fire is rankling me.

You’ll regret,

my beloved,

if you taste it –

outside it’s sweet

inside – bitter.

Twice more,

my beloved,

your tear will run fast

if you pass me by scornfully.

In my chest

I wear a diamond of snake,

a lion-hair on my wrist,

a wealth of Brahman

in my head.

Will someone take them, gifted

someone else but my death?

Ah, my beloved,

marry me.

photo: Dessy Tsvetkova

Балканските метафори на Наталия Недялкова

БАЛКАНСКО ЕСПЕРАНТО

Не е синя е моята кръв, а мастилена,

и сърцето в анапест прескача.

Този свят е непостижима алхимия,

уравнение с неизвестни затлачено.

В ритъма на метафори и алегории

отеснелите рими-обувки събувам

и танцувам чрез букви и символи

с такта на синкопа безумен.

На ръба на белия стих заскрежен

в дълбините на пра-семантика

редактирам и пренаписвам себе си

с правописа на балканското есперанто.

Прогресива ГЕОМЕТРИКУС

(псевдоним на Наталия Недялкова)

снимка: Деси Цветкова

Цветът на сянката за Станислава Ганчева

 От стихосб. ”Утринни Рози”

=С цвят на сянка=

Сенки всевечни

обвили се в тайнственост

Сенки - силуети,

бягащи през нас.

И абстрактна съдбата отредила - 

тялото ни с цвят на сянка 

в прераждането, в края си,

началото да вижда!

***

НЕЯСНИ СПОМЕНИ

Спомени късни, безвкусни ...

Ескаваторът помежду ни вече застина.

Горчи в нашите души.

Животът е лотариен билет, думи,

събрани без смисъл

в двуреден куплет.

А сърцето прегризано

в далечината излиня.

Отправяш ми ти пътека към тази глухота,

ала подметките ми усетиха грапавина

и съкруши се в мен денят.

... Останаха следи от женственост ...

/от стихосбирката "Утринни Рози"- 1996 г/

снимка: Деси Цветкова

Любовта за Ваня Ваклушева

 

Моята неизказана 

и неизживяна 

любов 

на тази земя 

си - ТИ !

Пребродих назад в живота 

дните, годините, мечтите.

И сега, когато те имам, разбрах!

Че винаги и навсякъде

съм търсила светулчица в мрака,

пътят да ми покаже,

където 

ТИ 

си ме чакал!

***

Липсваш ми!

Откакто те намерих!

Липсваш ми! Всякога!

Навсякъде! По мене!

В живота ми!

Липсваш ми в погледа,

във въздуха, който не ми достига,

в усмивката, която скривам,

в сълзите, които преглъщам,

в радостта ми и болката,

в съня,

в самотните ми стъпки,

в скритата ми обич, от чуждите очи,

в мълчанието!

Все в себе си те нося,

а ми липсваш!

И защо тази дълга тежка липса

за мене е щастие?

Защото някъде те има!

Михаил Григоров за божието тесто

 В ДОБРАТА ПОЛОВИНА НА СВЕТА

Не сме ли във добрата половина на света,

че младостта тъй бързо си отива.

С една любима песен, и с дъжда,

който душата си като пияница излива.

Изгърбил се е въздухът от много есени,

от юлски зной душата му е изсушена.

А чувствата ни от морето са отнесени

и по-далечни са от корабни сирени.

Животът ни поглежда строго от високия си пост

и не признава плаването ни в изкуството.

Навярно в някоя красива нощ

сме пожелавали да го напуснем.

Защото ние сме в добрата половина на света

и имаме море и бряг, сребристи есени.

И със дълбоката вода и с песента -

със всичко туй отдавна сме замесени.

снимка: Деси Цветкова

Галина Ангелова рисува с думи

Нарисувай ме!

Нарисувай ме, с думи.

Напиши ми.

Напиши за любов!

Опиши ме и опиши ни.

Нека стене листа, под химикалка.

Нека да прочета!

За да помнят и да има времето памет.

За мен, за теб и за нас.

Една единствена, Муза само!

Наричана с име Любов. 

***

Жена от плът и кръв

Вървя по тротоара

Забързана, задъхана,

Усещам очите им увиснали,

Като малки котета, на гърдите ми, косата ми!

Събирам букет от голи погледи,

Задъхана се прибирам!

Любовта ме чака вкъщи.

===

A woman of flesh and blood

I'm walking on the sidewalk.

Hasty, out of breath,

I feel their eyes droop,

Like little kittens, on my chest, my hair!

I collect a bouquet of naked looks,

I'm coming home out of breath!

Love is waiting for me at home.

***

I touch the sky with my eyes and it opens, 

a star gets tangled in Venus's hair and it crashes!

The evening answers with the owl, and the echo repeats.

It repeats the blue of the night and burns in the path of the Moon on the beach. 

And only the sand receives the waves!

Totally engulfed in memories that sweep them away and carry them back to the sea!

Two lovers stand folded in the surf, 

like a shadow.

Galina Angelova

#

Докосвам небето с очи 

и то се отваря, 

звезда се заплита в косата на Венера 

и тя се разбива!

Вечерта отговаря с бухала, а ехото се повтаря.

Повтаря синьото на нощта 

и гори в пътеката Лунна на плажа. 

И само пясъкът приема вълните!

Тотално погълнати от спомени, 

които ги помитат 

и ги отнасят обратно към морето!

Двама влюбени стоят свити в прибоя, 

като сянка.

Отражения от душата на Силви Веселинова, България

 Отражения

Погледнах в огледалото - не се познах!

Издишах ... за да видя имам ли душа?!

По запотеното от дъх стъкло останаха следи - последните от миналото ми!

Избърсах с ръка следите.

Погледнах в огледалото - не се познах!

Издишах ... за да видя имам ли душа?!

По запотеното от дъх стъкло останаха следи - първите от бъдещето ми!

16.05.2020г.

***

Ще те позная

По мелодията на сърцето ти ще те позная!

По звука на струната на твоята съдба!

По нотното дихание в мигове омая!

По куплетите от обич в твоята душа!

18.09.2022г.

снимка: Деси Цветкова

The doors of conscience and Gordana Andonovska, Macedonia

 Before the doors of conscience

Happiness seems far away...

As if it were on another shore 

to which there is a lot of swiming

The thought of it

looks discouraging..

By reconciliation

we descend to the ground

from the height of ours desires

to devote ourselves to everyday life

where the moments of eternity

in the shadow of some procedure

is the key to the gates of heaven within us..

A part of us always "knows"

what is waiting for us behind the "hill"

although the uncertainty

is like a fog of anticipation

before the doors of our conscience..

             23.09.22

            

  photo: Dessy Tsvetkova

 

My star by SELMA KOPIĆ, Bosnia and Herzegovina

 My star

Far away, so far,

there is only my star.

She's alive, so bright,

for her the poems I write.

In the evening I wait

for her to come near,

to whisper in my ear:

- He still loves you, my dear.

And so, day by day,

I know that my star

will bring me to sleep.

Even though I have

a heart with a scar,

in every possible way

my love is so deep.

Beyond the sky

is someone

my thoughts fly by.

And I know that,

whenever he looks

into the night sky,

he will see my teary eyes

which only for him

shines.

Moja zvijezda

Daleko, tako daleko,

postoji zvijezda samo moja.

Ona je živa, tako bistra,

za nju pesme pišem ja.

Uveče čekam

da mi se primakne,

pa na uho da mi šapne:

- On te još uvijek voli, mila.

I tako, iz dan za dan,

znam

da će me moja zvijezda

uvesti u san.

Iako imam

srce puno ožiljaka,

na svaki mogući način

moja ljubav je tako duboka.

Daleko iza neba

je neko

kome moje misli lete.

I ja dobro znam

da kad god on pogleda

u noćno nebo  u punom sjaju,

vidjet će moje suzne oči

što samo za njega

blistaju.

DATE: 28. 9. 2022.

Haiku by Taro Hokkyo, Japan

鈴虫の美しき音色も消えうせて朝にもどりしわが手紙かな

the beautiful sound of 

bell bugs

has faded away─

my letter returned to 

the morning

***

見あげれば朱の柘榴の実熟しゐてわが魂のごと裂けにけり

I looked up and saw 

that the vermilion pomegranate 

was ripe

like my soul

it's split open

***

街暮れて紫紺の闇にともる灯や思ふかぎりの月日めぐりて

street lights in the purple-blue darkness 

after the city has gone dark

for as many months as 

I can think of

***

火の音を果肉に秘めし林檎噛む

biting into an apple

the sound of fire

in its flesh

photo: Dessy Tsvetkova

Нова страница от Елеонора Тодоровска, Македония

 Translated in English below

"Нова страница"

Мислејки си се така.

Во туѓина 

пешачејки поред брегот

чунки со морето

фатени рака под рака

душата ми трепереше 

од немир.

Та си реков.

Какво ли искушение ме чека?

во земјава огромна

каде нема сон.

Не постои ноќ.

Чиниш и светлината 

и зракот од сонцето

ми ја дават душата

во морето со немир.

Напротив, 

меѓу белите небројни крилја 

чиниш ги голтаат 

сините длабочини 

Низ небото ѕвездено

се огласи

една од тие,

бела птица.

Добре дојде

на новата страница

ми рече

таа прекрасна

бела убавица.

Ме пречека

таа бела птица

на својата гозба

од сината

морска кралица.

Плови по сините води,

Ми рече.

Наполни ја 

новата страница,

нека немирот исчезне

со воздишки пловејќи

низ морската сина кралица.

Летај низ небеската шир

макар и овој еден миг,

немирот прелетај го

на новата страница 

со душата полнејќи ја

со морскиот мир.

И нека биде

ново поглавје 

од нов преубав сон 

од овој син

небесен шир.

И уште едно

носталгично небо

изгради го споменот

во белата куќа 

својот сопствен мир.

со убавините

од сините длабочини

на морската шир.

**

"New Page"

Thinking so.

In a foreign country

walking along the shore

roaring with the sea

held hand in hand

my soul trembled

from restlessness.

That's what l said to myself.

What temptation awaits me?

in the country huge

where there is no sleep.

There is no night.

You also cost the light

and the ray from the sun

thei give me my soul

with restlessness

where there is no sleep.

There is no night.

You also cost the light

and the ray from the sun

they give me my soul

with restlessness.

On the contrary,

among the white innumerable

wings

you seem to be swalloving

them

the blue depths.

Through the sky

announced

one of those

a white bird.

You are welcome

on the new page

Told me

Fill it up

new page,

let the restlessness disappear

With sighs floating

through sea blue quenn.

Fly acros the sky

even for this one moment,

fly over the restlessness

on the new page

with the soul fillig it

with the peace of the sea.

And let it be

a new chapter

from a new beautiful dream

from this son

heavenly expanse.

And one more thing

nostalgic sky

build the memory

in the white house

his own peace

with the beauties

from the blue depths

on the sea expanse.

Eleonora Todorovska

A guardian and other poems by Mena Sisto, Canada

 - A Beating Heart -

As he sat beneath a darkened sky fair

Never did realize his heart didn't beat

Crouched & disheveled, his eyes dust

Time had come & gone, no sun's heat

A life lived within deep travesty & pain 

A soul engrossed within crevices dark

Melancholic, never to find his own way

His existence & life missing that spark

'Till one day his eyes fell upon a beauty

Heart & soul under a spell, ever smitten 

He wanted to be with her night and day

Consumed, so 'twas said, it was written 

She took advantage of his love ever fair

With her bidding complete, tossed aside

His heart broken in pieces all scattered 

Roamed the earth /w out care, nor pride

Oh a body cold, frigid, isolated and alone

'Till one day his demise did indeed greet

Banished within darkness, a deep abyss

Tho' heart w in his chest for her still beat.

***

- Night & Day -

Living upon a fine teetering line

Balancing two lives, night & day

Juggling, multifaceted, sacrifice

Debts, deeds in the end, will pay

Diverse things, different people

Several do indeed trust, depend

A mind congested & dizzy, spins

Desire, wish, need, never offend

Does it all make any difference

Instances, does one truly know

If one is appreciated & recalled

Or are some actually one's foe?

Grasping within depths to exude

To shine, sympathize, empathize

Work hard, yet, don't play so hard

Tho' some don't care & patronize

That wheel of life keeps turning

All that exists, burns deep within

A balancing act, a life of diversity

At times tho' feels to be such sin

Upon that fine line between two

Varied light of day, dark of night

A life encompassed w adversity

Exuberance, elation, plight, strife

Prove oneself, push the envelope

Be an original, be authentic, be u

Think outside of a mundane box

Walk a walk, talk the talk, be true.

***

- A Guardian -

An angel heard his cry

Heard it upon one day

Felt a deep sufference

In each and every way

Pain within one's soul

Words cannnot equate

Anguish within a heart

Good things dissipate

Burden upon shoulders

One can't quite imagine

Existed for quite a time

Weight, cannot fathom

Tears cried in darkness

Many grey days of rain 

Heart and soul tortured

No one to turn to in vain

Whispered within his ear

Shall make it all go away

Follow me, a whole heart

Such tribulation we'll slay.

photo: Dessy Tsvetkova

Bogdana Găgeanu, Romania, 3 poems

 Napkins 

We use napkins when we cry 

To clean our face.

But we could be napkins for others 

To delete their pain and sorrow 

Human napkins,full of frienship.

And the others could be napkins for us.

If all the people could be napkins 

Nobody would cry. 

28.09.2022

***

The olives 

I like eating olives 

They always remind me 

Of exotic places 

They remind me of Bible

And of Christianity. 

Eating olives is like 

Eating a piece of Heaven 

And Lord is our host. 

12.09.2022

***

Potable water 

Even when sometimes 

The water is not so potable 

We still need water. 

That 's what is happening with the society 

We can not stay alone in the woods 

We need people around us.

Even the society is toxic 

We have to live in it. 

07.09.2022

photo: Dessy Tsvetkova

3 poems by Stuart Dann, UK

 Music Prompt 

In music 

In music we have rhythm.

In rhythm we have beat.

In beat we have compulsion.

In compulsion we move our feet.

In feet we have dance.

In dance we have soul.

In soul we have connection.

In connection we are whole.

In whole we are as one.

In one we are together. 

In together we are in love.

In love we are forever.

In forever is our eternity.

In eternity you are mine.

In mine you are my universe.

In universe for all of time.

In time it will not matter.

In matter you will always stay.

In stay there is always music.

In music we shall let it play.

***

Picture Prompt

Hold It Forever

“ Look , I received this heart shaped balloon.

As a present, for today is a special day.

Another Birthday that I spend alone, oh how I wish.

I wish that you were here with me so we could play.

Seven year’s old I’m growing into a big boy now.

My five and six Birthday’s seemed sad too.

As I get lots of presents, and a cake.

But mummy a daddy cry a put cards there for you.

They always tell me about how beautiful you were.

When we were both sleeping in our cot’s.

You know mine was blue and yours was pink.

We had teddy’s that match their colour.

With a funny spinnings thing’s that would never stop.

I always look at our photographs and think.

About what you would look like now that you are seven.

My beautiful little twin sister, who wait’s.

Who plays without me up in heaven. 

So today I’m giving you my balloon,

That I send to you with all of my love.

Please dear little sister will you promise to catch it.

Hold it forever with you, as you wait for me above”.

***

Broken Theatre Of Dream’s 

The veils of sorrows weigh heavy.

After they fall to envelop my heart.

My last chapter in love’s performance.

Ends where my heart is torn apart.

My broken theatre of dream’s now lie’s silent.

I do not hear the encore of captivation.

As here it seems now, that I am all alone.

For me , there will be no standing ovation .

The choruses of once so much happiness.

Their lull to the audience’s now shattered.

In this tale of a woeful love story.

To which it was only you who had really mattered.

The playwright that is now left in pieces.

His minds seats of enthralment lost in some rhyme.

Just the air of once beautiful remembrances.

Never the word’s again , that say “once upon a time”.

All that now is left , are his invisible word’s.

That mesmerised a lover , now written on a page.

The now rotting steps that were of Inspiration .

That forbids one final act upon love’s stage.

That stage that only shows a darkness.

His spotlights that once shined, now dim.

As he is the only one who ever truly cared.

Let us now pan towards a stage , where stands only him.

3 poems by Jurgen Uiterdijk, Netherlands

 282, 36, beggar

Too many without a name

For too many no fame

And the falcon is wondering

Is there nothing to claim?

I have my prey even when I pray

To practice in need

What’s their deed

What should I say?

The beggar was once a baby

Kind of being a beggar too

But different

Parents take care

***

282, 33, exclusive

What is exclusive when you have access to the heart

Incredible inclusive in my point of view

In return of the giants

Between the moon and the sun

Between the words of the past

Elementary light through darkness

***

282, 31, be touched

The touch of the breath is light

Cosmic wholeness

In the breath to breath

I wonder are you the cosmic dancer too

The river is still waiting for an extra drop of water

She can’t wait for the extra tears you want to loose

All is love in forgiving

And pain will be released

Relevant is knowing

You have been touched in every breath you take

Wonder you, you wonder

Miracles happen

"The stairs to the rocky monastery Aladzha", photo by Dessy Tsvetkova