понеделник, 31 октомври 2022 г.

Цветните миниатюри на Веси Влаич

 мълчанието

ти

е

непозната

песен

от

която

обичта

капе

като

мед


🧡🧡🧡


Ще живея с нощта


Тъмнината

ли е по хубава?!

Светлината ли?!

Но се чувствам

рошава

и ще живея

с нощта.

Толкова е красива 

и сияеща

в своя виолетов

воал - 

от сътворението

до днес.

А тръпката

е моят рай.


💫💫💫


ти дойде

през

отворения

ми сън -

две души

жадуват

вечността

на рая

и посяват

безсмъртна

обич

на

устните

си


🌼🌼🌼


и ако се водя от

максимата

че аз съм всичко

това което

съм постигнала

просветлението е начина

да разбера колко мъничка

прашинка съм във Всемира

щастието е самия път

съществуването

може да превърна

в екстаз

то тогава

защо да си задавам

въпрос

да бъда или да не бъда

та всичко което

ще направя

зависи от мен

пътят е само мой

аз съм във вселената  

и вселената е в мен

и ако не мога да променя 

света

мога да се пригодя

към него

изпратена съм с мисия

да открия думичката живей

и когато вече 

няма да ме има

пак ще си цъфтят цветята

а аз всеки ден ще се раждам

като цвете

от своята светлина


🎆🎆🎆


Душата ми 

никога

не онемява.

Крещи и иска

красива приказка

да и разказвам.

Всъщност за себе си

съм толкова

позната!

Та аз никога 

не съм била друга!













Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова