Две плачещи върби,
надвиснали
над светлото поточе.
Стоят
от много време,
невидими съдби,
и мъките
на всеки
минувач поемат...
Деси Цветкова
20.02.22
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
Ќе останат вечни времињата кога со нешто ќе се паметат, љубовта и добрината ќе бидат цветот во дворовите на душата, кога ќе нема никој на ... -
Непрекъснато хвърчат реплики: - Той е виновен! - Тя е виновна! - Те са виновни! … Ами Аз? Ами Ние? Все някой ни е виновен… Не! Вината има дв... -
Ако ти си пролетта в живота ми, аз съм зеленината. Ако ти си зеленината, аз съм цветята. Ако ти си цветчетата, аз съм тичинките. Ако ти си... -
Картина: Иван Гайдаров Did you hear Why those tears Fa... -
I'm craving for everything I need and need I need others attention I need love and affection I need to eat more and more I need sympathy... -
Влюбен съм във всичко, което е ново. И както всяка любов, така и това мое увлечение крие своите рискове. Обичам новия ден. Събуждам се... -
A sweet respite from the tumult of thoughts. The sun's rays gently dance in the silence. The pigeons are slowly returning to the nests...
Няма коментари:
Публикуване на коментар