СИЛАТА НА МОЛИТВАТА
Катя вървеше към малкото ресторантче, стискайки последните десет лева в джоба си. Не беше яла нищо от няколко дена и стомахът й свиреше.
Не знаеше какво ще прави, когато ги даде за храна в ресторантчето и остане без нищо, съвсем без нищо.
Поредното съкращение във фирмата я остави без работа, а хазяйката я изхвърли на улицата, след като не можа да си плати два месеца наема. Друга подходяща работа Катя не можеше да си намери.
Целият й багаж беше в раницата на гърба й.
Нямаше и къде да се върне.
Прекрасната малка къщичка на село беше с разрушен покрив и напукани стени.
В подножието на планината, в селското гробище, спяха вечния си сън родителите й.
А какъв безгрижен живот беше някога - току-що снесено яйце, току-що издоено мляко всяка сутрин, прясно изпечен топъл хляб за закуска
всяка сутрин, приятелки, смях, игри, къпане в реката.
Реката беше малко опасна, на няколко места имаше въртопи и трябваше да се внимава да не те засмуче и повлече водовъртежа.
А какво ли бе станало с красивите цветя в малката градинка?
Вероятно се бяха превърнали в бурени.
А масичката и двете пейки до нея сигурно отдавна бяха изгнили...
Времето е едно от нещата, които не можем да върнем никога. Също, както и камъка, хвърлен в бързите води на реката...
Чашата с топлото мляко беше отдавна изпита, безгрижният смях - изсмян.
Спомените я просълзиха, а краката й се преплетоха и тя отмаляла се облегна на ствола на едно дърво. Катя погледна зелената му корона и синьото небе.
Лятото обаче бавно си отиваше.
Скоро щеше да дойде облечената в злато и мед, многоцветна, с разпръснати кестени и жълъди, но студена есен...и какво щеше да прави тя?
"Господи, ако съществуваш!" - прошепна Катя, гледайки летящите към топлия юг, извивайки се в непрестанен танц ята птици -
"Не ме оставяй да се скитам по улиците! Грижиш се дори за птиците, показвайки им пътя към слънчевата топлина...Моля те помогни и на мен!".
Почти усещайки вкуса на топлата питка от спомените си, Катя стигна до ресторантчето и си купи печено пиле, картофи и хляб.
Когато излезе на улицата видя три деца, които едва пристъпваха.
Бяха облечени с продрани тениски и джинси, а палците на краката им се подаваха от скъсаните еспадрили.
Лицата им бяха много бледи, а телата - кльощави.
- Дай ни храната, която си купи! Ние сме много гладни и изтощени. Не сме яли от много дни. Дай ни я, а ние ще се помолим за тебе.
-О, то вие имате нужда повече от молитва. - каза Катя и си помисли." Все ще намеря нещо за ядене. Ще откъсна ябълки от онова дърво до моста." И им подаде плика с пилето и хляба.
Лицата на децата грейнаха, а най-високото извади от джоба си една мръсна стара монета и я подаде на Катя.
- Вземи! Само това имаме...
Монетата не беше от съвременните пари и не й трябваше, но момчето настоя.
Изморена и гладна, Катя стигна до ябълковото дърво и откъсна една ябълка.
Точно седна под моста и я захапа, когато внезапно притъмня. Синьото стана тъмносиво и сребриста светкавица проряза небето. Дъждът заваля с едри капки.
Трябваше да покрие с нещо главата си. Наблизо вятърът развяваше страниците на стар вестник и Катя го взе.
Нов порив на вятъра го остави отворен в ръцете й на страницата с обявите.
Една снимка привлече вниманието й - това бе снимката на старинна монета.
Тя извади от джоба си монетата и я избърса с парче от вестника.
Монетата заблестя. Беше същата. Старинна изгубена древна монета от някакво царско съкровище...
За която даваха 1 млн.лв.на приносителя.
Не вярвайки на очите си, Катя сравни още веднъж монетата и снимката.
Нямаше никакво съмнение!
С всички сили, забравяйки глада и умората, Катя хукна към посочения адрес.
Голяма къща с висока каменна ограда, на върха на която имаше железни шипове.
Пред вратата се разхождаха няколко яки младежи в черно и с черни очила.
- Ей, изчезвай от тук! - подвикна единият от тях, тръгвайки заплашително към нея.
- Идвам по работа, с важно съобщение - и му показа снимката във вестника.
- Ок. Почакай!
Не чака много.
Скоро вратата се отвори и якия мъж я покани вътре.
Луксът я обгърна отвсякъде и й завъртя главата, но тя успя да подаде монетата на високия слаб мъж, който я взе с треперещи ръце.
- Същата е! - извика той.
- Чек ли искаш или в брой?
Почервеняла, Катя хвана първото такси до ресторантчето.
Децата ги нямаше.
Попита келнера за тях, а той й подаде лист хартия.
- Това оставиха за теб.
На листчето пишеше на английски език.
"Blessed the giving hand!
The God of the Father, the God of the Son and the God of the Holly Spirit".
....
След една година Катя спря красивата си скъпа кола пред оградата на малкия параклис, който построи.
Влезе в тихия двор, облегна се
на същото дърво и погледна към небето. Извиващият се танц на летящите птици на юг сякаш не беше
спирал.
Усмихна се и влезе в параклисчето.
Там, под стъклото, се пазеше скъпоценното листче, написано от Божията ръка.
"Blessed the giving hand!
The God of Father, God of the Son and the God of the Holly Spirit!"
Благословена е даващата ръка!
Бог Отца, Бог Сина и Бог Светия Дух!
снимка: Пристигането на мощите на Св. Кирил и Методий в София,
автор: Деси Цветкова
