Били сме много близки
в отминал наш живот.
Познах те по очите
искрящи от любов.
Като ефирен шепот
дочувах глас познат,
дошъл през вековете
в моя днешен свят.
Изгубена във времето
и безброй съдби,
дочаках да те срещна
и всичко в мен гори.
Разказа ми за себе си
и своята страна,
за бисерните миди,
легенда за една жена.
Отлитаха минутите,
след тях и часовете,
при теб да ме оставят
аз молех боговете.
От унеса събуди ме
видение чудато-
как с тебе се сбогуваме
в горещо, морско лято.
Зад нас рибарско селище
на малък, палмов бряг
и лодки старовременни
пред своя воден бяг.
Изпращам те разплакана,
зове те знам дългът,
целуваш и детето ни,
затрогващ е мигът.
Стопиха се годините
и моят земен път,
тъжна чаках да се върнеш,
до последния си дъх.
Сега, когато си до мене,
не се страхувам от живота нов.
Щастлива съм, че те намерих,
моя изгубена любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар