- Виж, колко кестени са нападали по земята, а още не е дошла есента!
Иван и Валентина се разхождаха по тротоара до главната улица.
- Е, ти не си ли виждал кестени, че се чудиш? Всяка година по това време падат.
- Виждал съм, но не съм им обръщал внимание.
Те вървяха, а падналите кестени отразяваха светлината и блестяха. Иван се усмихваше.
- Трябва ли човек да стане на средна възраст, за да се радва като дете на обикновени неща?
Валентина се засмя и поклати глава. Мъжът взе един кестен от земята. Гледаше го. Погледна към дървото от което бе паднал и каза:
- Виж, какво нещо! Падат листата и веднага след тях и кестените. Колко са верни един на друг! Били са заедно толкова време. И искат да са един до друг завинаги. Аз досега не съм виждал изгнил кестен. Падат и се съхраняват цели. Дали е, защото са обикнали листата и живеят с обич? И любовта им дава сили, за да се запазят? А съм чувал, че е хубаво човек да носи в джоба си поне един кестен. За късмет. Преди не им обръщах внимание. Гледах все напред и нагоре. Дори съм ги подритвал с досада. А виж какво нещо, каква красота! Кестените знаят много истории сигурно. Слушали са как си говорят птиците. Вятърът си е почивал в клоните на голямото дърво и е споделял какво е видял по пътя си. И може би, защото хората не ги виждат по дърветата, земята е отрупана с кестени.
Иван взе още един кестен от земята. Даде го на Валентина. И двамата ги пъхнаха в джобовете на якетата си. И там се държаха един друг за ръце. Какъв по-голям късмет от това двама човека, които се обичат да са заедно! Така, както кестените, които са на дървото са на различни клони, когато паднат на земята са един до друг.
Кестени.
21.09.2022 г.
Г. Оряховица
Няма коментари:
Публикуване на коментар