От стихосб. ”Утринни Рози”
=С цвят на сянка=
Сенки всевечни
обвили се в тайнственост
Сенки - силуети,
бягащи през нас.
И абстрактна съдбата отредила -
тялото ни с цвят на сянка
в прераждането, в края си,
началото да вижда!
***
НЕЯСНИ СПОМЕНИ
Спомени късни, безвкусни ...
Ескаваторът помежду ни вече застина.
Горчи в нашите души.
Животът е лотариен билет, думи,
събрани без смисъл
в двуреден куплет.
А сърцето прегризано
в далечината излиня.
Отправяш ми ти пътека към тази глухота,
ала подметките ми усетиха грапавина
и съкруши се в мен денят.
... Останаха следи от женственост ...
/от стихосбирката "Утринни Рози"- 1996 г/
снимка: Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар