Нека да бъда онази,
свръхциничната,
да си знаят, че паля
и убивам бавно,
че угасвам само
след счупена чаша
и юмрук в нечие
вече разбито сърце.
Да знаят, че изчезвам
също толкова внезапно
и въобще не ме интересува
кой съгласен е със мен
и кой никак не е.
Онази там, която всеки
опитвал се е да промени,
но никой не е успял.
Защото душата ѝ
заключена е здраво
с цели дванадесет катинара
и вратата е толкова студена,
че ще те убие само
при един единствен допир...
Да бъда онзи трън
който се появява от нищото,
забива се и не можеш
да го извадиш преди
да е тръгнала кръв.
С ненавист да признават,
че дяволите в очите ми
не могат да търпят,
че ги дразни гордостта ми
толкова безкористна,
че им преча нощем дори
спокойно да заспят.
Да съм онази, която
може сърцата мъжки
за един миг да плени,
но нейното - все си е
толкова заледено.
Искам да помнят,
и да се сещат със страх
как рязко полудявам,
как няколко чаши алкохол
могат да ме накарат
да убия всички до един,
без дори да ми мигне окото.
Да знаят добре,
че онази - истеричната,
предателства не прощава
и въобще не е кошче
за нечии оплаквания.
Онази - вечно усмихнатата,
която ходи изправена
и със сълзите в очите
се смее така истерично.
Която е правила и е струвала,
и вече знае колко много
се опитват да я предадат,
затова се е отегчила
от ненужни приказки
и безмълвно пленява
със сарказма в смеха си.
Да, онази е - същата,
която се усмихва постоянно,
напук на всички глупаци
в този ненормален свят,
и всички се възхищават
на невинността във нея,
мислят си, че могат
лесно да я заблудят.
Но и тя някога е обичала
и е била обичана,
но сега просто си мълчи.
Защото само някои,
които се броят на пръстите ѝ,
знаят, и винаги ще знаят,
че тя е и емпатичната,
която да вдъхновява е способна,
която може да те вдигне
от тинята и да те накара
да продължиш напред
без да се съмняваш в себе си
и да се влияеш от останалите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар