Звук празен, от Максим Велков

Погладих спомен днес,

мълчи душа нагъната,

като парче вестник

мазен,

смачкан,

под маса захвърлен.

Мечта,

този молив неизписан,

оставя там следа,

омачкано не изглажда,

подрежда от мечти следа

върху въздух,

драскотини страстни.

Надраскваш нещо там,

по него,

туй парче омачкано,

на редичка

букви вървят,

звук остава празен!

Мечта и тишина,

по лист скърцащ,

връх на молив,

и някаква 

следа - наслада,

от тази пътечка

от него оставена.

Изгладих днес,

парче спомен няккъв,

от живот останал,

а там ме гледа,

оня поглед пръв 

по сърце наслада

където остави.

Погладих спомен днес,

в сърце останал,

събрах потичаща

от него кръв

и вяра по любов

в ръце остана.

Изгладих днеска лист,

молив сам изскърца,

остави там

по лист

спомен от кръв,

сърце където

в любов оставя!