ВРЕМЕТО И ПРАЗНИЦИТЕ, приказка
Имало едно време, когато нямало време. Не съвсем нямало, малко имало, но то не се виждало. И така, това съвсем малко време, почти невидимо, решило да се подготви за празниците. Ама къде са празниците? Имало едни празници, но и те едва се виждали... По-нататък времето и празниците се срещнали и тъй като били еднакво видими и невидими, те се видели. И започнали един дълъг разговор, за времето, за празниците и за всички неща, които са хем видими, хем невидими. Оказало се, че има и други невидими неща като щастието и мечтите, и сапунените мехури, които хем ги има, хем ги няма. Времето попитало празниците:
- Ти какво мислиш за мене? Има ли ме, или ме няма?
- Може да те има, а може и да те няма - казали празниците. - Така като те гледаме, хем те има, хем те няма. Но можем да проверим...
- Как?
- Хайде да се хванем на бас, ако тебе те има, ще тичаш след нас, а пък ако те няма, ние ще тичаме след тебе.
- Ама как ще тичате, ако ме няма?
- Ами ние и бездруго си търчим напред-назад, така че няма никакво значение.
- Добре, съгласно съм - казало времето. - Да направим проверката.
Проверката се състояла в протягане на ръка и докосване. Да, ама не. Нямало докосване.
- Няма те - казали празниците. - Не можем да те докоснем.
- Абе, празници, празници, това не означава, че ме няма! И аз не мога да ви докосна.
- Тогава какво следва?
- Ще проверим по друг начин. Аз ще кажа "а", а вие ще кажете "б". Ако ни има, всички дървета около нас, ще кажат "в" и ще направят вятър.
Както казали, така и направили. Дърветата казали "в" и направили вятър.
- Значи ни има - радостно потрили ръце вятърът и празниците. - Вече можем спокойно да се правим, че ни няма!
******
TIME AND HOLIDAYS, a fairy tale
There was a time when there was no time. Not at all, not at all, but not visible. So this very short time, almost invisible, decided to prepare for the holidays. But where are the holidays? There were some holidays, but they were barely visible ... Further on, the times and holidays met and because they were equally visible and invisible, they saw each other. And they started a long conversation, about the weather, the holidays and all the things that are visible and invisible. It turns out that there are other invisible things like happiness and dreams, and the soap bubbles that existed and did not exist. The weather asked for the holidays:
"What do you think of me? Am I here or not?"
" Maybe you are here or may be not, the holidays said. The way we look at you, it is possible that you are here, but it is possible the opposite, too. But we can check ..."
" How?"
"Let's bet, if you are here, you'll run after us, and if you're gone, we'll run after you."
"How would you run if I'm gone?"
"Well, we're running back and forth, so it doesn't matter."
"All right, I do," said the weather. - Let's do the check.
The check took place by hand and touch. Yes but no. There was no touch.
"You 're gone," the holidays said. - We can't touch you."
" Aw, holidays, holidays, that doesn't mean I'm gone! And I can't touch you."
"Then what's next?"
- We'll check otherwise. I will say "a" and you will say "b". If we are, all the trees around us will say "in" and make the wind.
As they said, so they did. The trees said "in" and made the wind.
"So there we are," the wind and the holidays happily rubbed their hands together. - We can now safely pretend we are gone!"
снимка от Гент, Деси Цветкова
