В пролуката на сезоните
Нежно ме докосват слънчеви лъчи,
есента се промъква през дантелата на лятото.
Плажът някак философски си мълчи,
само аз и чайките до вълните присядаме...
Изпратил лятото към южното кълбо,
към мене благо гледа иззад хълма Бог...
27.09/22
Балчик
***
Последният летен бриз
леко ме гали по междуметията.
Мъркам като голяма котка,
намерила удобен клон
да полегне.
Бризът минава над мен,
изпъвам котешки гръб,
протягам се,
денят започва
като феерия.
Изпраща ми
слънчеви възклицания
и удивителни по вълните.
26.09/22
***
Над мъглата
Когато си като слънчоглед,
тръгнал по калдъръма
да търси хоризонта,
и си като птица,
освободена от кафеза,
но все още с тънка дълга
пъпна връв
си вързан за корените,
друго не ти остава,
освен да кръжиш в кръг
и все под слънцето...
Деси Цветкова
24-08/22
Брюксел
парк Леополд
***
Холограма
Подраних ли навярно,
или се движех в друга часова зона,
трафик ли натоварен,
или тогава съм била примадона,
времето ужким ми беше приятел,
сънищата все още показваха бъдеще,
днес всички луни са вече изпратени,
само звездите все още ми сочат пътищата...
Брюксел
23.09/22
***
Понякога съм толкова разсеяна,
че даже някоя летяща чиния
да мине покрай мене,
възможно е да си помисля, че е облак...
Flying Dandelion
***
Разпери пръсти,
и погледна света с големи очи,
малката продавачка на усмивки...
Тълпата я обгръщаше,
беше в центъра на всяко движение,
течението водеше във всички посоки,
но никой не се спря при нея...
Беше хладно,
забързано утро,
но никой не разбра,
че усмивките могат да стоплят...
20-09/22
Люксембург
***
Сред есенния парк
попитах старата върба
кога ще спре да плаче,
а тя, оглеждайки се в езерото,
нарисува с клони слънцето...
17-09/22
Брюксел
***
Съвсем ли се събудих,
или лунен прах е полепнал по миглите ми...
Колкото и да отварям очи,
тишината на изгрева ме обгръща...
И уж е пълно с хора,
но пак е празно усещането...
Ще се отъркам в невидимото слънце,
над облака,
и ще се събудя на друго място...
При слънчогледите...
15.09/22
***
Шансовете
Стремглаво се втурнаха чувствата,
сякаш лава изригна от древен вулкан.
Разтопиха леда,
по билото препуснаха,
спасиха ме от нов ледников период,
съживиха отдавна заспали мечти,
досега скрити в забравен буркан...
И прогледнах, и чувах,
и усетих вкуса на горящия лед.
Вече мога да дишам отново,
за живота получих повторно билет...
Деси Цветкова
11.09.22
***
Вълшебни са,
минутите с теб;
трептят като кристална камбана;
чувам ехото на сърцето си,
усещам пулса на спокойствието ти,
като скала си до мен,
стъпвам уверено по пътеката на времето...
Където и да ме води тя,
колкото и да криволичи нагоре-надолу,
вървя смело,
вълшебно е цялото пътуване...
Деси Цветкова
08-09/22
***
Търкулна се
кайсиевото утро
през изгрева.
Пристъпи смело пясъкът към морето.
Милиарди секунди
извайваха песъчинки.
В далечината
пясъчният човек
измерваше щастието.
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар