Poems by Emmelia M, Indonesia

 ANOTHER MERIT OF THE DAY

When little things come to her senses,

how beautiful a day to be,

life is merely made for her joy,

pronouncing each of its pulse,

into her love.

As a woman who owns the vineyard,

owns a small cottage near the blue shore,

she lives only in her heart,

nobody knows her meaningful glory,

three-lines or five-lines poetry,

another merit of the day,

she loves to love without any verses of romance,

for only little things,

she adores to the utmost longing.

©® Emmelia M.

April 20, 2022

🌹🌹🌹🌹🌹

#A Collaborative Poem

THE ECHOES OF OUR LOVE

Chirping birds in trees,

Chanting love songs of you and I.

Roaring waves and tides, 

The sea's giant hands,

Come to the shore, 

And fold those sands,

That we walked on last night.

See that full moon is smiling,

And watching us from starry sky,

Feeling shy when gazing at your face,

Brighter than hers.

Listening to the cool breeze,

Whistling through dry leaves, 

Tuning the songs of love and care,

That we feel and share longingly.

When Almighty Creator and His creatures,

Both support and escort,

These echoes of love,

Then let us tie this bond,

Till the last sigh of our life.

And on the Judgement's Day,

Almighty God will endorse this divine truth,

And make us immortal. 

©® Gul Bakhti - Pakistan

©® Emmelia M. - Indonesia

April 21, 2022

All rights reserved.

🌹🌹🌹🌹🌹

OMNISCIENT OPUS

Kissing the satin nights,

embracing the fragrant breeze,

weaving the ember of longing,

knitting the pearly tears into your last linen.

My love, 

I heard you in my last reverie,

every minute of our despairs shall pass,

you chose your milestone,

I chose my omniscient perseverance,

our love is opulently awoken.

©® Emmelia M.

April 20, 2022

🌹🌹🌹🌹🌹

OMNISCIENT OPUS

Kissing the satin nights,

embracing the fragrant breeze,

weaving the ember of longing,

knitting the pearly tears into your last linen.

My love, 

I heard you in my last reverie,

every minute of our despairs shall pass,

you chose your milestone,

I chose my omniscient perseverance,

our love is opulently awoken.

©® Emmelia M.

April 20, 2022

🌹🌹🌹🌹🌹

SMOKEY IMPROMPTU

The smokes I stay behind,

lustrous eyes of midnight encore,

colouring imageries,

not a betterment or yet

a solely appendix,

carrying the sullen messages for the dear misty pearl of peace,

the unforgettable smokes,

greyish curtain,

our distant gaze into 

untamed love,

untamed wishes.

©® Emmelia M.

April 13, 2022

Йордан МАТЕЕВ - Българската Дева

 

В началото бе слухът. Разпространил се

като огън. Такъв един нелеп, нечуван. От

Балкана била тя, крехката, Българската

Дева, като онази Орлеанската, дето изгоряла

за Свободата във кралство Франция!

Явил й се Архангел Михаил във броня и

със ореол, и прокънтял гласът му силен,

мощен;: „Бог избра те, чедо, да спасиш

България от гнет и смърт! От тирания

и позор, от които страда твоят български

народ! Ти ше бъдеш мечът! Ти ще бъдеш

и Агнецът! Ти ще бъдеш Българската Дева!"

Паднала на колене милата девойка. Била

навършила едва петнайсет. Усетила криле

и сили, във малката колиба, нейде там, из

пущинака на Балкана. Поклатила глава и

рекла на Архангел-Михаиля :

„Аз ли съм Светицата?... Аз ли съм

призованата спасителка?... Господи,

това е тежък кръст! Но ще го нося във

името на своя род!“

Поела пътя свят, Българската Дева,

слязла сред народът. Намерила словата

правилни, огнени, вдъхновяващи душите

и сърцата. Разнесла със всички сили,

божието послание сред хората - за Свободата

и за Справедливостта, за Равенството и за Братството...

И я предали много скоро на пречистващата сила

на кладата, защото такъв си бил народът.

Предавал своите герои, дори изпратени му

свише, от самия Бог!...

Преди да я хвърлят на аутодафето,

Българската Дева си поплакала

момичешки, във килията от камък.

"Защо, ти Боже, на небето, ме изостави

в туй свято, богоугодно теб дело?! Защо

не ме последва страдащият народ във

битка за Свободата!?"

Бог, се смилил и слязъл лично във зандана,

за да утеши със думи благи, кротки своята

избрана Дева. "Ще те последват, мило чедо!

Ще те последват, моя малка, хубавице! Но

след много, много време! Не поглеждай ти

към Девата от Орлеан, там станаха нещата

бърже! А тук, ни трябват векове!... Такъв си

е народът, български, Девицо моя, ненагледна,

скъпа! За да узрее му са нужни столетия напред,

а такива като тебе, се раждат, за да са ярък факел,

пътеводен, искрица неугасима във тъмнината!

Много преди времето си, идват те! Но остават

вечно!"

Тъй остана ни народът, без своята Българска

Дева, остана си единствено със спомена за

огнената й саможертва... Още очакваме от

жаравата на кладата й, да пламне бунта.

Ще го дочакаме ли някога, Боже мили!?

Българският бунт за Свободата!...

18.04.2022 г.

Direction, Dessy Tsvetkova

When you were in Heaven the night before,

but today you already have lost everything,

and only fallen angels will know

what is it like to be between hell and earth, vanishing,

and it has become extremely difficult and pain,

but please believe me, at least summer will come again ...

Dessy Tsvetkova

Азис Несин, превод Емне Атасой

 Превод на любимо стихотворение:

                   Емне Атасой

Телеграма за рожден ден

Колко добре, ти се роди. 

Колко хубаво, още живея. 

Какво красиво нещо. 

Обичам те, все още. 

                             Азис Несин

Doğum günü telgrafı

Sen iyi ki doğdun

Ben iyi ki yaşıyorum

Ne güzel şey

Seni hala seviyorum. 

                       Azis Nesin

Едно откровение от Лора Цветанова

Моето

Мое си е, цветето от теб и слънцето в очите ми заради теб и моето сърце до твоето здраво е и бори се, защото то не чува и не разбира значението на думата не! Моето щастие твое е, моето страдание отнел си ти, само заради теб нищо в сърцето не боли. И знаеш ли, прощавам ти, когато и гласно дори всичко в теб крещи. Моето е твое, приемаш, нали...

Поезия от Петра Амбър

 ПРОВОКАЦИЯТА НА ЖИВОТА

╭ 🌹╯• •.¸.• ☆¸✿‿

Добрите хора,

радват душата ми.

Добрите хора са рядкост

и са дарове, които

животът поднася.

Добрите хора,

са с чисти сърца,

те, вярват в

добротворство

и красота.

Опасно е

да си добър, в

този кучешки свят.

И аз, бях непорочна …

някога, но не и сега.

Днес съм добра,

но не и наивна.

Благодушието,

все някога трябва,

да се преодолее.

Всеки си има избори,

а загубата на наивност

ни кара да разберем,

че не всеки мисли

и действа като теб.

Доброто за един, е лошо

за друг - позната тайна,

често забравяна. Хората

имат разни стремления,

различни от нашите.

Вече имам яснота,

към доброто за мен.

И уважавам правото,

което е добро за

различните от мен.

Има хора всякакви.

Никого не съдя. Само

е жалко - на този свят

добрият човек,

се бърка с глупак.

Живота ни провокира

със загуба на илюзиите,

с които сме живели и

че добротата ни

може да спаси всички.

С поглед назад, трябва

да спасиш първо себе си,

и разбереш главното -

да не губиш сладостта,

от загубата на невинността.

Много огорчение има,

осъзнаеш ли, че

твърде много си дал

и си вярвал, а си предаден.

Тогава, сърцето боли...

Но дава и кураж, промяна

и зрялост. Добротата на

сърцето, с яснота и уважение

към себе си и другите, е

отговор на житейската загадка..

🌹🌹🌹🌹🌹

ИСКА МИ СЕ

·.¸¸.·♩♪♫ 🐦 ♫♪♩·.¸¸.·

Иска ми се

да можех да разбера

човешката дисхармония.

Иска ми се

да можех да разбера

собствените си

противоречия и

да не наранявам никого.

Иска ми се

да бях птица -

родена с умение да лети,

а не разбира...

🌷🌷🌷🌷🌷

❉্᭄͜͡ ☔⑅◡̈*ೄ‧͙·☔❉্᭄͜͡ 

Дъжд,

на толерантност и внимание.

 Дъжд,

на справедливост и уважение.

 Дъжд, 

от емоции и надежда.

 Дъжд,

от обич и благодарност...

 Дъждове,

за човечеството необходими,

 да се спаси 

от опустошителната 

 и дълготрайна суша...

ВИДЕНИЕ

╭🍃╯

¸¸`•.¸.•´ ⁀`~‿✫╭💫╯

╭🌎╯

Сред пясъци

и пирамиди, оазис

някакъв се появи,

с буйна, сочна

трева, като

в приказка една.

Навред – безумно

красиви цветя и мараня,

сред тучната зеленина.

Пристъпих, крачка,

две, огледах се - изцяло

всичко бе замряло.

Гадаех - може би ...

Ала прозрях - измамна

е тази красота.

Уплаших се,

поисках веднага,

да се изнеса.

Крещях и бягах,

но не помръдвах,

ни сантим...

В паралелен свят ли бях,

не знам - ужас - да не би

завинаги да си остана там.

Събудих се и

ми олекна -

било е само сън.

Но, нещо ми пошепваше,

„ – Това е бъдещето.

А, сега излез навън.“

из поетичен конкурс, "Новини от бъдещето"

Стих за камъните, Наталия Недялкова

 А КАМЪНИТЕ И ТЯХНОТО ВРЕМЕ

Има време да разхвърляш камъни, и да събираш камъни.

А камъни биват всякакви:

Камъни, които си тежат на мястото.

Или такива, които не ги хваща никаква гравитация

и летят ли летят, и все към нечия чужда градина.

Камъни, които падат от гърба и на мястото им криле порастват.

Или пък камъни воденични,

които тежат и на душата, и на сърцето.

И все дърпат надолу.

Тези, които, като ги стиснеш, вода потича.

Или онези, които улучват и раняват –

като изречена ядна дума.

Камъни крайъгълни.

Станац-камъни и препъни-камъни.

Камъни, който триста гарги пропъждат.

Камъни, на които все удряш.

Скъпоценни или пък котлени.

Дялани, ронливи, китосани.

Километрични, нулеви.

Гранични камъни.

Има време да разхвърляш камъни.

Но има време и да ги събираш.

И, докато избираш своя камък

сред толкова много отломъци от канари,

имаш шанс да намериш онзи.

Философски,

който да се превърне в темелен.

За един  истински храм.

Прогресива ГЕОМЕТРИКУС

Поезия по Великден, от Божидар Пангелов

 Далечност

А заедно отивахме ли някъде?

Остана бялото сияние на дрехата

погълната в сумрака на нощта.

С едно проблясване -

почти невидимите розови отсенки

на вишните и белите акации.

А беше толкова далечна -

на разстояние ръка.

♦️♦️♦️♦️♦️

***( между)

между

небето и земята

дъжд

и зло е

камъка да вдигнеш

и камък да оставиш

зло е

между

дъжд и

цвят

♦️♦️♦️♦️♦️

Hope

Oh, the morns – with the freshness

of the birds.

That child, that used to jump

like at hopscotch

(not to step over shadows).

The florescence of the distant almonds …

And those wild sunflowers

I gift to you

(on my palms the wind

is coming down).

Words meaning nothing

as:

“Lazarus, come out!” 

 My God!

Grant Hopes.

♦️♦️♦️♦️♦️

Четвъртък

Успокойте се.

Звярът е мъртъв.

Той никога не е живял

(освен в приказките

със щастлив край).

Сега е ред на трапезата.

Свършиха розите.

Остана бръшлянът

по статуите.

И едно вечно махало

напред,

назад.

Същото.

Страшно звънят на ръба

лъжиците,

ножовете,

чашите.

И се чува гласът,

който целува.

Но даже и римляните

няма да дойдат.

Няма да дойдат

дори и гробарите.

Целувката е достатъчна.

За кръст.

И Възкръсване.

♦️♦️♦️♦️♦️

The Newly Rised

Yes, everything here changes.

Again the wheel is turning

wresting with iron fingers

out of my heart steaming blood.

But You, I will not sell You

for thirty silver coins.

The dead ones do not change

neither do the not born,

the newly risen don’t – do not change!

May the changing ones eat

the dust of days, in order to survive.

After Good Friday ,

I know,

The Sundays rise!

Миниатюри от Весислава Савова

 (миниатюри/miniatures)

***

песни

на деца и птици

о‘ханами

протегнати крака

на уморени кучета

songs

of children and birds

ohanami

stretched legs

of tired dogs

***

изгрев

или само отражения

главата на котката

ту налявао ту надясно

изпуснат портокал

sunrise

or just reflections

the head of the cat

now to the left now to the right

a dropped orange

***

по-светла е днес

фасадата на детската градина

сякаш само за една нощ

разлистила се и цъфнала

магнолията в двора

the façade of the kindergarten

is brighter today

as if just overnight

it grew green and bloomed

the magnolia in the yard

***

смях

на малки деца

сапунени балони

сутринта четох за

Йомо-цу хирасака

laughter

of little children

soap bubbles

in the morning I read about

Yomotsu Hirasaka

Яна Ангелова-Яни, стихове

ИМА...  

Има думи,  които не изричаме- 

като куршуми изстреляни раняват. 

Има мисли, такива на отричане,  

които в хаоса умът ти замъгляват. 

Има чувства дълбоко притъпени, 

които чакат да ги споделим. 

Има тайни до болка съкровени,  

но искаме и тях на глас да изкрещим. 

Тя, душата ни, е храм. 

В нея всичко това е събрано. 

Но, излезе ли нещичко оттам,  

ни олеква… макар и неразбрано. 

©️✍ Яна Яни

🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸

ДО ТЕБ 

Реших да ти напиша приказка- 

не писмо с изсъхнали сълзи.  

И не вълшебна - просто истинска,  

такава, каквато ти я сътвори.  

Срещнах те случайно под звездите,  

а свидетел само беше ни небето. 

Нощта се отразяваше в очите ни. 

В целувки страстни беше спряло времето.  

И ден след ден обичахме се лудо,  

а всеки грях ни правеше щастливи.  

Дори безумието ни беше влюбено, 

създадено от мигове толкова красиви. 

Какво се случи, така и не разбрах… 

Май беше се удавил в нечии очи. 

А аз парчетата от себе си събрах 

и продължих да сбъдвам своите мечти. 

Странно - върна се… 

Поиска прошка с поглед блед. 

Дори и с болка тихо ти простих. 

Но знай, макар и лудо влюбена във теб, 

от живота си отдавна те изтрих! 

©️✍ Яна Яни

🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸

ЖИВИТЕ ПОМНЯТ 

Още помня оковите

и петната по тях от кръвта.

Още помня и кладите,

на които изгарях сама.

Още помня „бесилото“

и въжето, притягащо шията,

и духа на Смъртта от кандилото,

който търси душата ми в битката.

Още помня ясно и мрака,

в който хвърли ме с лека ръка

и без жалост сърцето ми смачка –

да съм мъртва. Уви, не успя!

Още помня, макар че е минало!

Още помня! Не ще и забравя! 

 

©️✍ Яна Яни

🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸

С ЧАС НАПРЕД 

Аз винаги вървя с час напред.

Не съм Сега, нито пък Минало.

Призрачно странна съм – изгарям в лед,

замръзвам в лятото, през бурите преминало.

Аз нямам тяло, липсва силуета –

събрана в паяжина от идващите дни,

като прислуга съм, в тела наета

да бъда образ, мисли и мечти.

Препускам неуморно с час напред,

къпеща се в болка, в каменни сълзи.

Реша ли днес от мен да си приет,

в живота ти ще има още дълги дни.

Дори и с час напред съм бъдеще в деня,

в секундите към теб полита новината:

„Очаквам те, не, не от вечността,

в бъдещето! Твоя, Старостта!“ 

©️✍ Яна Яни  

"ПРЕЗ ОБЕКТИВА" - 2021г.

Poems by Bogdana Găgeanu, Romania

 I am so ashamed 

I am so ashamed ,God

I am full of sins 

And You are again crucified 

For me and for others. 

I don't deserve Your sacrifice 

And I don't deserve this rich table 

That you helped me 

To gain it for my family.

I always promise you, God 

That I will never make the same mistakes 

But the devil destroys my intentions

So I commit the same wrong things .

I will ask You forgiveness 

I know I am too weak 

I hope that I will be able to offer You 

Something still pure: my childish character.

19.04.22

🌷🌷🌷🌷🌷🌷

Can you feel?

Can you smell that perfume?

It is like the rose smell 

But she does not feel

 That she smells like this. 

Can you see the blue water?

He does not feel it 

But he is happy to wash his face with it

And to hear the sound of it   flowing. 

Can you feel the rainbow?

Taste this icecream 

Full of fruit flavours

And rainbow will be in your mouth. 

18.04.2022

🌼🌼🌼🌼🌼🌼

Can you feel?

Can you smell that perfume?

It is like the rose smell 

But she does not feel

 That she smells like this. 

Can you see the blue water?

He does not feel it 

But he is happy to wash his face with it

And to hear the sound of it   flowing. 

Can you feel the rainbow?

Taste this icecream 

Full of fruit flavours

And rainbow will be in your mouth.  

18.04.2022

В очакване и др. стихове, Ивет Мутафчиева

Великден чука на вратата,

Отварям му с любов и радост,

Каня го в моя скромен дом,

За да го украси той с щастие голямо,

Каня го на моята скромна трапеза,

Чакат го великденски яйца и вкусно изпечен сладък козунак,

Домът ми за него е отворен,

Чакам го, защото вярвам в чудеса,

Пожелах си една-единствена мечта,

Да сме здрави и благословени всички по света,

Великден е празник благословен,

Отварям си душата за неговата благословия,

Да я изчисти той от насъбраните лоши мисли,

Да я зареди с хубави мисли и нов живот,

Великден чука на вратата,

А аз трепетно го очаквам,

Да внесе здраве и берекет,

Да внесе светъл лъч надежда за всички хора навред.. 

🌷🌷🌷🌷🌷

С този текст пожелавам от сърце на всички членове на Музата с теб и семействата им весело и незабравимо прекарване на най-светлия празник - Великден! Бъдете здрави и благословени Вие и семействата Ви, винаги толкова вдъхновени и от поезията опиянени!❤️

🌼🌼🌼🌼🌼

Осъзнато време

Душата ми от вина разпокъсана,

Мислите ми като жар горят,

Не зная кой ден ще ми е последен,

Затова искам на живота да се насладя,

Да се радвам на дребните неща,

Да обичам и да бленувам любовта,

Да се смея и истински да живея,

Всеки миг е ценен, безценен дори,

Не зная кой де ще ми е последен,

Затова от днес започвам аз осъзнато да живея.

🌸🌸🌸🌸🌸

Изповед на душата

Душата, разпокъсана от мисли,

Диша тежко, диша бавно,

Мислите като цветове се сливат,

Създават шедьовър на тъгата,

Тъгата чрез сълзите се проявява,

Тук, отляво силно стяга,

Кога ли ще отмине тази болка, не зная,

Въпреки нея, напред продължавам,

Разумът ми отдавна е замъглен,

Мислите заемат неговото място,

Не зная как се справям, но някак си я карам,

Дните бързо се изнизват, мислите се удвояват,

Продължавам смело напред с болката и тъгата,

Докъде ще я докарам, с времето ще узная.

🌹🌹🌹🌹🌹

Преродена

Боли, тук отляво, сърцето ме боли,

Сълзите парещи като лавина стичат се по лицето ми,

Минават секунди, часове, дни, а теб няма те до мен,

Болката притиска моето сърце, от нея въздух не може да поеме,

Докога ще продължи тази болка не зная, изцежда ме капка по капка,

Подпухнали очи, в тях се чете тъгата, изморени очи, изморени от болка,

Чакам те, ала теб няма те, не зная колко време мина, всичко за мен спряло е,

Не искам болка да усещам, искам отново да възвърна своя живот,

Сълзите не спират да се стичат, както и болката да притиска,

Не зная как ще продължа напред, но някак си трябва,

Не заради някой друг, а най-вече заради самата мен,

Стискам зъби и се надявам болката скоро да отшуми,

Слагам лека усмивка, червило, обеци,

Излизам да разсея себе си от теб,

Не зная как ще продължа напред, но трябва,

Не заради някой друг, а най-вече заради самата мен,

Животът все ще продължи, горчивината ще изчезне,

Отново ще усетя слънчеви лъчи и ухание на надежда.

к

След всеки живот, Детелина Стефанова

След всеки живот, аз знам, ще се сещаш,

и мойте сълзи, те били са роса...

И знам, че ще знаеш, защото усещаш,

та аз съм ти слънце и твоя зора!

След всеки живот аз знам... ще узнаеш,

че в клоните аз съм най-цветна дъга,

и ти ще усетиш, (дали ще признаеш?)

че всъщност за теб съм събрала света...

Защото дори след милиони години 

ти все ще ме търсиш във птиче перце;

сред цъфнали пролетни, цветни градини,

сред синьото морско на лятно море.

През всеки живот, аз знам, ще ме чакаш

и вперил очи ще мечтаеш пленен...

А може би облакът, вчера разплакан,

октавата нежна докосна във мен?

След всеки живот ти ще се сещаш...

 

🍀

Poem by AGNIESZKA JARZĘBOWSKA, Poland

An Appeal to the Poet

shine forth before you fade deep

shine forth before you fall asleep

tell me, tell me your life story...

about the life full of grovel

about the life - not a novel

about that rat race

hiding your face

how much you’ve been worth

how many good cards you’ve had from birth

tell me about people of beautiful minds

of those who love, touch you in all kinds

who paint the world so wonderful

so leave a few words to remember

so leave a few notes to remember

and a few happy photos so tender

shine forth before you fade deep

shine forth before you fall asleep

tell me, tell me your life story... 

translated by: Marek Marciniak

Томас Грейвс в превод на Мирослава Панайотова

 Томас Грейвс* Thomas Graves 

ПОЧТЕН ЧОВЕК

Превод Мирослава Панайотова 

Достоен човек направи една грешка. 

И сега възприятието е, че той е змия.

Той оскверни нещо, което беше добро. 

Веднъж. Така че завинаги той ще бъде разбран погрешно.

Това, което беше добро, не беше съвсем добро

в контекста на това, което беше.

Но обществеността съди без конкретни подробности.

Това е, което прави.

За да бъде разбран, мъжът трябва да пише

хиляда стихотворения всяка вечер.

И моралното престъпление

трябва да се побере в перфектна рима, 

за да оправи нещата.

Стиховете? Къде са те?

Кой ще ги публикува?

Няма значение. Когато хората четат, 

ще пропуснат всички добри дела. 

Те ще отидат направо към нарушението -

описано в стихотворение, плаващо във въздуха, 

където ще се окажат виновни

в пасаж неясен и рядък.

Те ще четат за сърцата си в сърцето му, 

което ще доведе до обилни сълзи.

Твърде късно за обяснение. Неговият шедьовър на оправданието

ще бъде победен от годините.

Какъвто ще бъдеш ти, който не можеше да прости.

Никой няма да прости тези сълзи.

AN HONORABLE MAN

An honorable man made one mistake

And now the perception is he is a snake.

He defiled something that was good

Once. So forever, he’ll be misunderstood.

What was good was not entirely good

In the specifics of what it was.

But the public judges without specifics.

That’s what it does.

To be understood the man must write

A thousand poems every night.

And the moral crime

Must fit into a perfect rhyme

To make things right.

The poems? Where are they?

Who shall publish them?

Never mind. When the public reads

They will skip all the good deeds.

They will go right to the offense—

Described in a poem floating in the air

Where they will find themselves guilty

In a passage obscure and rare.

They will read of their hearts in his heart

Which will bring copious tears.

Too late to explain. His masterpiece of justification

Will be defeated by the years.

As you will be, who could not forgive.

None will forgive those tears.

💦💦💦💦💦💦

Томас Грейвс Thomas Graves  

НЕ МОЖЕШЕ ДА СИ ТИ

Не можеше да си ти.

Мила, правим това, 

което правят родителите ни.

Майка ти беше луда, а баща ти лъжлив.

Нямаше да се оженя за теб.

Майка ти беше луда, а баща ти лъжлив.

Можем да се целуваме и да слушаме песен.

Но любовта няма да работи, 

ако обществото греши.

Майка ти беше луда, а баща ти лъжлив.

Мила, правим това, 

което правят родителите ни.

Нямаше да се оженя за теб.

IT COULDN'T HAVE BEEN YOU 

It couldn’t have been you.

Darling, we do what our parents do.

Your mother was crazy and your father was untrue.

I wasn’t going to marry you.

Your mother was crazy and your father was untrue.

We can kiss and listen to a song.

But love won’t work if society’s wrong.

Your mother was crazy and your father was untrue.

Darling, we do what our parents do.

I wasn’t going to marry you.

Илюстрация Мирослава Панайотова. Сърца

Три стихотворения от Десислава Иванова

Пия чаша април.

Изпих я до дъно почти.

Но защо ли

питието така ми горчи?

Може би поради

събраните вътре

Капка по капка

горчиви сълзи

🌷🌷🌷🌷🌷

Отново е нощ.

Мракът се разстила навън

и усещам дъхът му студен.

Много е тъмно. Тихо ръми.

И времето сякаш също спи.

Моля за сън.

Нечии очи всред мрака проблясват,

показват се и ...после угасват.

Всъщност това са звезди.

Някъде там, в небесната шир,

Нечии души почиват в мир.

И само очите им светят добри,

очите, които се наричат звезди!

      На мама....

❤❤❤❤❤

Какво ли е?

Какво ли е да нямаш дом, а всъщност да си в къщи?

Какво ли е да обичаш,

без да си обичана?

Какво ли е да си сред хора,

а всъщност сам да бъдеш?

Какво ли е да мечтаеш, 

а всъщност да сънуваш?

Какво ли е да мислиш, че си волна птица,

а всъщност охлюв си, стъпкан след дъжда...

Какво ли е да дишаш, а всъщност

мъртъв отвътре да бъдеш?

Какво ли е?

Не знаеш ли?

И по-добре...

Но ако знаеш

върви след мен!

Не се обръщай!

И аз след теб ще тръгна...

Привечер, от Галина Ангелова

Привечер, топло - уютно в топлинки с прегръдка през рамото, такава невинно дръзка и чаша ирландско кафе, с уиски.

Приятелски, топли усмивки, чудесни, чаровни без драми!

Големи, прекрасни и топли, такива, че да ги запомниш.

Без дръзкият шепот в ухото, на този който желае моментно.

Страхотно, любимо привличане, стиснато в топло обичане!

Такава вечер взаймна, добре споделена с сподвижници.

Мисля, че няма да дойде денят, в който не помниш!

Мисля, че няма да дойде ноща, без да си я спомниш.

Тази привечерна молитва, никога да не си отидеш без мен.

ГАЛИНА ЯНЧЕВА АНГЕЛОВА

Стихотворение, Мариана Гъркова

Пътуваме 

тъй

в кошницата

Му -

От 

Светове 

Заплетени 

върбови клонки

Венец създал

Събрал 

НИ

За раздаване

Човечност

В Здраве

И Любов

Поименно

За Всички.

ЧЕСТИТА ЦВЕТНИЦА, ПРИЯТЕЛИ !

🙏🏻💖

Мариана Гъркова 

#БлагаБосонога

По Селинджър, Н. Тодорова

 Животът е игра, която трябва да се играе според правилата

Дж. Селинджър

Дали сега или утре – не знам кога,

но все едно – ти ще си тръгнеш.

Ще ме облива като дъжд студен тъга,

ще убием срещите бъдни.

И има ли значение л, че ти сега

любима своя ме наричаш?

Усещам, мили, в твойте думи аз лъжа.

За друга пръстен май обричаш?

Е, тръгвай, искам, но не мога да те спра.

Окови няма за сърцето.

Да, прав е Селинджър: “Животът е игра“

и мойто място е заето.

© НадиКа-Н. Тодорова

Раклата, разказ от Явор Перфанов

    И аз, както повечето хора, си мислех, че да си добър е лесно. Че стига да докоснеш някой, да го изслушаш, да го обикнеш и той да може да разчита на теб. Но се оказа, че не е достатъчно да носиш топлина и да я раздаваш. Трябваше празното място да се запълни с любов и обич от всеки, който си стоплил. Домът ми беше близо до центъра на града. Бях се постарал да го подреждам всеки ден. Той блестеше от чистота. Това беше сърцето ми. Мястото бе удобно и който влизаше в него се чувстваше уютно. Не заключвах входната врата. Всеки беше добре дошъл. Понякога се събираха много хора, понякога бях сам у дома. Беше слънчев ден. Отново имах гости. Почерпих ги с добри думи. Те ми носеха за подарък своите проблеми. В единия ъгъл на сърцето ми имаше ракла. Беше обкована с добри мисли. В нея държах топлината, останала ми в наследство от моите родители. Отключвах я само, когато имах гости. Давах им от нея и заключвах. В същия този ден, не можах да намеря ключето. Някой го беше откраднал. Натъжих се. Какво щях да подаря на хората? Как щях да живея без топлина? Нима този който ми го открадна е искал да не мога да съм добър? Беше го яд ли? Изпратих гостите и се прибрах там, където вече беше започнало да става студено. Свит в ъгъла до раклата, аз си мислех, дали добротата не бе станала отживелица. Дали не беше признак на глупост, а аз наивно да съм вярвал в нея. Не можех повече да стоя на студено. Излязох да търся ключар. Навсякъде ми отказваха да ми направят ключе. Било от стара ключалка и отдавна не се изработвали. Дори ми се смееха, че съм се занимавал с антики. Стана ми мъчно. Прибрах се в студения дом. Не ми се ядеше. Легнах. Тъкмо се бях унесъл и някой почука по вратата. Отворих и видях най-добрия си приятел. Той никога не ми искаше нищо, идваше рядко и не говореше много. Изслушваше ме и си тръгваше. Не ми се сърдеше, че съм го пренебрегвал заради стотиците случайни хора. В този ден, той беше усетил, че нещо е станало с мен. Нямаше хора около моя дом, всички ме бяха изоставили. Уплашил се и тръгнал към сърцето ми. Разказах му всичко. Той се усмихна и каза:

- Мама и тате бяха добри хора. Те ми оставиха две ракли, пълни с топлина. Ще ти дам едната.

Зарадвах се. Качихме моята на тавана, където държах спомените си. Изметох ъгъла и там сложихме тази, която приятелят ми подари. Стоплих си ръцете и го прегърнах. Заключих раклата. Вече не раздавах топлина, а живеех с нея.

Защото не тълпата е важна, а тези, които са до мен.

Явор Перфанов

Бримките на живота - сборник с къси разкази

 

Цветя в стихове, Деси Цветкова, България

Днес

от небето

валят

рубини...

Червени капки

мъка...

Сипят се

тежко,

плач 

за невинните...

Поникват

млади

стръкове...

По едно 

цвете,

за всяка

душа...

18.04.22

Деси Цветкова

🌹🌹🌹🌹🌹

Какво си ти?

От където 

и да те погледна,

си красиво ...

И ухаеш 

на свежа

прелест ...

И ме галиш

като нежен вятър...

И всички

се спират,

да те погледат ...

Какво си ти? -

попита той.

- Аз съм цвете.

Деси Цветкова

Цветница, 2022

🌷🌷🌷🌷🌷

Детска рисунка

Новата ми цветна гледка,

днес наднича

през прозореца ми.

Тропат по стъклото розовите клони,

джанката е в бяла дрешка...

А пък две врабчета на простора...

Господ си играе със сезоните...

Деси Цветкова

13.04.22

🌸🌸🌸🌸🌸

Няколко 

цветни дъги

сплели са

клони

над новия ден.

Тръпне

в очакване

Южният вятър.

Ще донесе ли

той мир,

заедно 

с Възкресение...

Чака отдавна

в молитви

Земята...

Няколко

гълъба

като божи знак

прелетяха...

11.04.22

Деси Цветкова

Presenting Tatjana Vujovic Kostic, Montenegro

 1.

 

At night

at night my hair is like water

at night

at night I glide down into my shadow

to immerse myself in bath 

2.

 

Don’t listen...

because

cobwebs are in my centuries

in my eyes

don’t listen...

I’m bringing You

the notion of love

which is

the dust of all dusts

the scent

of all scents

and

the wrinkle of all wrinkles

because

the void is in my centuries

and the dust of the Sun

and the dust of the Water

listen...

the world is

on the other side of the hearing 

3.

Time is

like a desert wind

beware of Time

it brings along a thought with no

possession

Time is

Just

A desert wind

4. 

My darling

Tonight

we are 

the streets which no longer exist

 

tonight

we are 

just renamed names of

new loves

 

faultlessly

 

renamed names of

the streets which no longer exist

but still, we are the names which do not grow old

 

does anybody know

how this town can be heard

this town which mercilessly trampled us

mercilessly trampled to eternity

through the years

which search for us

in

years which do not grow old

 

and

 

does anybody know

does anybody know how this town can be observed

this town

which beheld us with its eyes

the eyes w2e share the same shadow with

the shadow which does not hide

 

oh my darling

the morning is a memory

the night was gods’ delusion

they left the distant Temple

 

oh

my darling

the morning is a memory

and

reality is motivated by poetry

5.

PEACE

White as a white verse

white as a  drum skin

absolutely pure as divinely enlightened

viciosly white as a 

white heart

Стихове от Веси Влаич

розата

която щеше

да ми подариш

си

тръгна

разплакана

🌹🌹🌹🌹🌹

Любовта

на роза

прилича.

Има и цвят

има и бодли -

зависи как

ще се допреш

до нея.

Но винаги 

пленява.

⚘⚘⚘⚘⚘

Любовта

на роза

прилича.

Има и цвят

има и бодли -

зависи как

ще се допреш

до нея.

Но винаги 

пленява.

🌹🌹🌹🌹🌹

колко хубаво

би било

за нас

да танцуват

розите -

тогава

лицето на

мечтите

няма

да има

възраст

⚘⚘⚘⚘⚘

вървеше

болката

вървеше и поета

сложил 

болката в стиха

за априлското

небе

там се обичаха птиците

а пролетта

възкръсваше

Poetry, Gregg Walling, USA

And yet I remain 

to be 

my most distant star…

Do I Dare

Before the dark setting in,

a tea leaf lost its reason for being.

Inside and gone away 

no glamour in what was pierced.

In the echoes to think,

secret and haunted medieval visions.

Serving what is in focus 

to find the faith of nowhere,

in knowing shame 

do I dare to oppose nowhere?

The sentence of being here 

the promise to disappear and appear,

to be calloused over seeing myself between the parallels.

What breaks and falls,

in shallow sight I find avoidance 

of what could not be rescinded.

Earth’s decor,

The road I move upon…

Jeff Laporte, USA, poem

 What is a poem

Many a question posed

percentages parenting 

Of all that is to be

How to answer

in all honesty

What do we know 

of what is to be

When will we be sure

we are ready

How to embark 

This honorable plight

 O' to be sure 

to do everything right

Forever we've pondered 

on this time to be

and answers come 

within deep introspection 

The children of God  

Loves ultimate reflection

We dare not burden

 til sure we could lift

Lift up this spirit

to nock as an arrow

while creation bends us 

like eternal long bows

Bows steadfast 

with sights true,

bows worthy 

for the likes of you. 

For you are God’s

not our own.

So we shall pray 

sharing all life, we few 

within every way

are you as of yet unborn

Unborn yet alive

 So purely we Love you

The Word poetry

Your sonnet and stanza

Loves Divine prose

Paths out of the tunnel - Aaron Blackie, Nigeria

Paths Out Of The Tunnel

We cried out of the howling

World of birth bang,

Plunging into

Twisted tunnel

Of journey not taken

Beforehand...

 Running, running and

Running in the

Hazy tunnel...

The eyes that will look the sun, 

Begins with the mastery

Of its rays in

Graduality... 

Step on to step,

We  staggered strangely

Onward...

Realm on to realm

We ride, ebbing onward

On smouldering

precipices...

But we see the horizons

Yearning  for,

Panting after-

The Lighthouse hazy

Before the eyes

Of our minds...

Life is hazy 

In hastiness,

So we sort things out

In fastidious gasps

For  we are but 

the shadows 

Of yesterday, 

We strive to reshape things,

Out of those

Unwelcomed  shadows,

That the present reality,

 May be Moulded

Into  future Vitality...

Eyes ... impatiently

Lifted up, makes our

Feets wobbled

Incongruently...

When things are done

By all means,

At all costs

Ruination is looming

Large, by the

Cornerstone of the

Waster's workshop...

Patience makes it

Clearer in due

Time... Its

Wipers patted the

Water hyacinth on life's

Journey into 

flawless flow

Of the ship on

The waving waterways

Bounded by the banks

Bonded for our 

Restful living...

 

Then we must

Culture patience-

Bringing her in prominence,

To  the center spread

Of our heart...

To those that seek the good

Of others, the

Good life is the flowery color

Of their prideful territories;

Where like the

Honeycomb, the honey

Dripps of incandescent

Seasons, of fluorescent

Times,  brightening

The cloudy skies on to

Better days and nights

For easeful

Progression,

For peaceful

Habitation

Until the winter

Of our exit wings

Comes, we must

Strive on to

Contain the bruised

Broken

Selves, in to

The symphony of

Harmonious whole,

Before the exchanges

Of runnings in

The twisting tunnels,

That goes on in

ceaseless 

seasons.