А КАМЪНИТЕ И ТЯХНОТО ВРЕМЕ
Има време да разхвърляш камъни, и да събираш камъни.
А камъни биват всякакви:
Камъни, които си тежат на мястото.
Или такива, които не ги хваща никаква гравитация
и летят ли летят, и все към нечия чужда градина.
Камъни, които падат от гърба и на мястото им криле порастват.
Или пък камъни воденични,
които тежат и на душата, и на сърцето.
И все дърпат надолу.
Тези, които, като ги стиснеш, вода потича.
Или онези, които улучват и раняват –
като изречена ядна дума.
Камъни крайъгълни.
Станац-камъни и препъни-камъни.
Камъни, който триста гарги пропъждат.
Камъни, на които все удряш.
Скъпоценни или пък котлени.
Дялани, ронливи, китосани.
Километрични, нулеви.
Гранични камъни.
Има време да разхвърляш камъни.
Но има време и да ги събираш.
И, докато избираш своя камък
сред толкова много отломъци от канари,
имаш шанс да намериш онзи.
Философски,
който да се превърне в темелен.
За един истински храм.
Прогресива ГЕОМЕТРИКУС
Няма коментари:
Публикуване на коментар