петък, 22 април 2022 г.

Поезия от Петра Амбър

 ПРОВОКАЦИЯТА НА ЖИВОТА

╭ 🌹╯• •.¸.• ☆¸✿‿

Добрите хора,

радват душата ми.

Добрите хора са рядкост

и са дарове, които

животът поднася.

Добрите хора,

са с чисти сърца,

те, вярват в

добротворство

и красота.

Опасно е

да си добър, в

този кучешки свят.

И аз, бях непорочна …

някога, но не и сега.

Днес съм добра,

но не и наивна.

Благодушието,

все някога трябва,

да се преодолее.

Всеки си има избори,

а загубата на наивност

ни кара да разберем,

че не всеки мисли

и действа като теб.

Доброто за един, е лошо

за друг - позната тайна,

често забравяна. Хората

имат разни стремления,

различни от нашите.

Вече имам яснота,

към доброто за мен.

И уважавам правото,

което е добро за

различните от мен.

Има хора всякакви.

Никого не съдя. Само

е жалко - на този свят

добрият човек,

се бърка с глупак.

Живота ни провокира

със загуба на илюзиите,

с които сме живели и

че добротата ни

може да спаси всички.

С поглед назад, трябва

да спасиш първо себе си,

и разбереш главното -

да не губиш сладостта,

от загубата на невинността.

Много огорчение има,

осъзнаеш ли, че

твърде много си дал

и си вярвал, а си предаден.

Тогава, сърцето боли...

Но дава и кураж, промяна

и зрялост. Добротата на

сърцето, с яснота и уважение

към себе си и другите, е

отговор на житейската загадка..


🌹🌹🌹🌹🌹

ИСКА МИ СЕ

·.¸¸.·♩♪♫ 🐦 ♫♪♩·.¸¸.·

Иска ми се

да можех да разбера

човешката дисхармония.

Иска ми се

да можех да разбера

собствените си

противоречия и

да не наранявам никого.

Иска ми се

да бях птица -

родена с умение да лети,

а не разбира...


🌷🌷🌷🌷🌷


❉্᭄͜͡ ☔⑅◡̈*ೄ‧͙·☔❉্᭄͜͡ 
Дъжд,
на толерантност и внимание.
 Дъжд,
на справедливост и уважение.
 Дъжд, 
от емоции и надежда.
 Дъжд,
от обич и благодарност...
 Дъждове,
за човечеството необходими,
 да се спаси 
от опустошителната 
 и дълготрайна суша...



ВИДЕНИЕ
╭🍃╯
¸¸`•.¸.•´ ⁀`~‿✫╭💫╯
╭🌎╯
Сред пясъци
и пирамиди, оазис
някакъв се появи,

с буйна, сочна
трева, като
в приказка една.

Навред – безумно
красиви цветя и мараня,
сред тучната зеленина.

Пристъпих, крачка,
две, огледах се - изцяло
всичко бе замряло.

Гадаех - може би ...
Ала прозрях - измамна
е тази красота.

Уплаших се,
поисках веднага,
да се изнеса.

Крещях и бягах,
но не помръдвах,
ни сантим...

В паралелен свят ли бях,
не знам - ужас - да не би
завинаги да си остана там.

Събудих се и
ми олекна -
било е само сън.

Но, нещо ми пошепваше,
„ – Това е бъдещето.
А, сега излез навън.“

из поетичен конкурс, "Новини от бъдещето"



Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова