След всеки живот, аз знам, ще се сещаш,
и мойте сълзи, те били са роса...
И знам, че ще знаеш, защото усещаш,
та аз съм ти слънце и твоя зора!
След всеки живот аз знам... ще узнаеш,
че в клоните аз съм най-цветна дъга,
и ти ще усетиш, (дали ще признаеш?)
че всъщност за теб съм събрала света...
Защото дори след милиони години
ти все ще ме търсиш във птиче перце;
сред цъфнали пролетни, цветни градини,
сред синьото морско на лятно море.
През всеки живот, аз знам, ще ме чакаш
и вперил очи ще мечтаеш пленен...
А може би облакът, вчера разплакан,
октавата нежна докосна във мен?
След всеки живот ти ще се сещаш...
🍀
Няма коментари:
Публикуване на коментар