Далечност
А заедно отивахме ли някъде?
Остана бялото сияние на дрехата
погълната в сумрака на нощта.
С едно проблясване -
почти невидимите розови отсенки
на вишните и белите акации.
А беше толкова далечна -
на разстояние ръка.
♦️♦️♦️♦️♦️
***( между)
между
небето и земята
дъжд
и зло е
камъка да вдигнеш
и камък да оставиш
зло е
между
дъжд и
цвят
♦️♦️♦️♦️♦️
Hope
Oh, the morns – with the freshness
of the birds.
That child, that used to jump
like at hopscotch
(not to step over shadows).
The florescence of the distant almonds …
And those wild sunflowers
I gift to you
(on my palms the wind
is coming down).
Words meaning nothing
as:
“Lazarus, come out!”
My God!
Grant Hopes.
♦️♦️♦️♦️♦️
Четвъртък
Успокойте се.
Звярът е мъртъв.
Той никога не е живял
(освен в приказките
със щастлив край).
Сега е ред на трапезата.
Свършиха розите.
Остана бръшлянът
по статуите.
И едно вечно махало
напред,
назад.
Същото.
Страшно звънят на ръба
лъжиците,
ножовете,
чашите.
И се чува гласът,
който целува.
Но даже и римляните
няма да дойдат.
Няма да дойдат
дори и гробарите.
Целувката е достатъчна.
За кръст.
И Възкръсване.
♦️♦️♦️♦️♦️
The Newly Rised
Yes, everything here changes.
Again the wheel is turning
wresting with iron fingers
out of my heart steaming blood.
But You, I will not sell You
for thirty silver coins.
The dead ones do not change
neither do the not born,
the newly risen don’t – do not change!
May the changing ones eat
the dust of days, in order to survive.
After Good Friday ,
I know,
The Sundays rise!
Няма коментари:
Публикуване на коментар