Животът е игра, която трябва да се играе според правилата
Дж. Селинджър
Дали сега или утре – не знам кога,
но все едно – ти ще си тръгнеш.
Ще ме облива като дъжд студен тъга,
ще убием срещите бъдни.
И има ли значение л, че ти сега
любима своя ме наричаш?
Усещам, мили, в твойте думи аз лъжа.
За друга пръстен май обричаш?
Е, тръгвай, искам, но не мога да те спра.
Окови няма за сърцето.
Да, прав е Селинджър: “Животът е игра“
и мойто място е заето.
© НадиКа-Н. Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар