В началото бе слухът. Разпространил се
като огън. Такъв един нелеп, нечуван. От
Балкана била тя, крехката, Българската
Дева, като онази Орлеанската, дето изгоряла
за Свободата във кралство Франция!
Явил й се Архангел Михаил във броня и
със ореол, и прокънтял гласът му силен,
мощен;: „Бог избра те, чедо, да спасиш
България от гнет и смърт! От тирания
и позор, от които страда твоят български
народ! Ти ше бъдеш мечът! Ти ще бъдеш
и Агнецът! Ти ще бъдеш Българската Дева!"
Паднала на колене милата девойка. Била
навършила едва петнайсет. Усетила криле
и сили, във малката колиба, нейде там, из
пущинака на Балкана. Поклатила глава и
рекла на Архангел-Михаиля :
„Аз ли съм Светицата?... Аз ли съм
призованата спасителка?... Господи,
това е тежък кръст! Но ще го нося във
името на своя род!“
Поела пътя свят, Българската Дева,
слязла сред народът. Намерила словата
правилни, огнени, вдъхновяващи душите
и сърцата. Разнесла със всички сили,
божието послание сред хората - за Свободата
и за Справедливостта, за Равенството и за Братството...
И я предали много скоро на пречистващата сила
на кладата, защото такъв си бил народът.
Предавал своите герои, дори изпратени му
свише, от самия Бог!...
Преди да я хвърлят на аутодафето,
Българската Дева си поплакала
момичешки, във килията от камък.
"Защо, ти Боже, на небето, ме изостави
в туй свято, богоугодно теб дело?! Защо
не ме последва страдащият народ във
битка за Свободата!?"
Бог, се смилил и слязъл лично във зандана,
за да утеши със думи благи, кротки своята
избрана Дева. "Ще те последват, мило чедо!
Ще те последват, моя малка, хубавице! Но
след много, много време! Не поглеждай ти
към Девата от Орлеан, там станаха нещата
бърже! А тук, ни трябват векове!... Такъв си
е народът, български, Девицо моя, ненагледна,
скъпа! За да узрее му са нужни столетия напред,
а такива като тебе, се раждат, за да са ярък факел,
пътеводен, искрица неугасима във тъмнината!
Много преди времето си, идват те! Но остават
вечно!"
Тъй остана ни народът, без своята Българска
Дева, остана си единствено със спомена за
огнената й саможертва... Още очакваме от
жаравата на кладата й, да пламне бунта.
Ще го дочакаме ли някога, Боже мили!?
Българският бунт за Свободата!...
18.04.2022 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар