Пия чаша април.
Изпих я до дъно почти.
Но защо ли
питието така ми горчи?
Може би поради
събраните вътре
Капка по капка
горчиви сълзи
🌷🌷🌷🌷🌷
Отново е нощ.
Мракът се разстила навън
и усещам дъхът му студен.
Много е тъмно. Тихо ръми.
И времето сякаш също спи.
Моля за сън.
Нечии очи всред мрака проблясват,
показват се и ...после угасват.
Всъщност това са звезди.
Някъде там, в небесната шир,
Нечии души почиват в мир.
И само очите им светят добри,
очите, които се наричат звезди!
На мама....
❤❤❤❤❤
Какво ли е?
Какво ли е да нямаш дом, а всъщност да си в къщи?
Какво ли е да обичаш,
без да си обичана?
Какво ли е да си сред хора,
а всъщност сам да бъдеш?
Какво ли е да мечтаеш,
а всъщност да сънуваш?
Какво ли е да мислиш, че си волна птица,
а всъщност охлюв си, стъпкан след дъжда...
Какво ли е да дишаш, а всъщност
мъртъв отвътре да бъдеш?
Какво ли е?
Не знаеш ли?
И по-добре...
Но ако знаеш
върви след мен!
Не се обръщай!
И аз след теб ще тръгна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар