ИМА...
Има думи, които не изричаме-
като куршуми изстреляни раняват.
Има мисли, такива на отричане,
които в хаоса умът ти замъгляват.
Има чувства дълбоко притъпени,
които чакат да ги споделим.
Има тайни до болка съкровени,
но искаме и тях на глас да изкрещим.
Тя, душата ни, е храм.
В нея всичко това е събрано.
Но, излезе ли нещичко оттам,
ни олеква… макар и неразбрано.
©️✍ Яна Яни
🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸
ДО ТЕБ
Реших да ти напиша приказка-
не писмо с изсъхнали сълзи.
И не вълшебна - просто истинска,
такава, каквато ти я сътвори.
Срещнах те случайно под звездите,
а свидетел само беше ни небето.
Нощта се отразяваше в очите ни.
В целувки страстни беше спряло времето.
И ден след ден обичахме се лудо,
а всеки грях ни правеше щастливи.
Дори безумието ни беше влюбено,
създадено от мигове толкова красиви.
Какво се случи, така и не разбрах…
Май беше се удавил в нечии очи.
А аз парчетата от себе си събрах
и продължих да сбъдвам своите мечти.
Странно - върна се…
Поиска прошка с поглед блед.
Дори и с болка тихо ти простих.
Но знай, макар и лудо влюбена във теб,
от живота си отдавна те изтрих!
©️✍ Яна Яни
🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸
ЖИВИТЕ ПОМНЯТ
Още помня оковите
и петната по тях от кръвта.
Още помня и кладите,
на които изгарях сама.
Още помня „бесилото“
и въжето, притягащо шията,
и духа на Смъртта от кандилото,
който търси душата ми в битката.
Още помня ясно и мрака,
в който хвърли ме с лека ръка
и без жалост сърцето ми смачка –
да съм мъртва. Уви, не успя!
Още помня, макар че е минало!
Още помня! Не ще и забравя!
©️✍ Яна Яни
🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸
С ЧАС НАПРЕД
Аз винаги вървя с час напред.
Не съм Сега, нито пък Минало.
Призрачно странна съм – изгарям в лед,
замръзвам в лятото, през бурите преминало.
Аз нямам тяло, липсва силуета –
събрана в паяжина от идващите дни,
като прислуга съм, в тела наета
да бъда образ, мисли и мечти.
Препускам неуморно с час напред,
къпеща се в болка, в каменни сълзи.
Реша ли днес от мен да си приет,
в живота ти ще има още дълги дни.
Дори и с час напред съм бъдеще в деня,
в секундите към теб полита новината:
„Очаквам те, не, не от вечността,
в бъдещето! Твоя, Старостта!“
©️✍ Яна Яни
"ПРЕЗ ОБЕКТИВА" - 2021г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар