сряда, 20 април 2022 г.

Яна Ангелова-Яни, стихове


ИМА...  


Има думи,  които не изричаме- 

като куршуми изстреляни раняват. 

Има мисли, такива на отричане,  

които в хаоса умът ти замъгляват. 


Има чувства дълбоко притъпени, 

които чакат да ги споделим. 

Има тайни до болка съкровени,  

но искаме и тях на глас да изкрещим. 


Тя, душата ни, е храм. 

В нея всичко това е събрано. 

Но, излезе ли нещичко оттам,  

ни олеква… макар и неразбрано. 


©️✍ Яна Яни


🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸

ДО ТЕБ 


Реших да ти напиша приказка- 

не писмо с изсъхнали сълзи.  

И не вълшебна - просто истинска,  

такава, каквато ти я сътвори.  


Срещнах те случайно под звездите,  

а свидетел само беше ни небето. 

Нощта се отразяваше в очите ни. 

В целувки страстни беше спряло времето.  


И ден след ден обичахме се лудо,  

а всеки грях ни правеше щастливи.  

Дори безумието ни беше влюбено, 

създадено от мигове толкова красиви. 


Какво се случи, така и не разбрах… 

Май беше се удавил в нечии очи. 

А аз парчетата от себе си събрах 

и продължих да сбъдвам своите мечти. 


Странно - върна се… 

Поиска прошка с поглед блед. 

Дори и с болка тихо ти простих. 

Но знай, макар и лудо влюбена във теб, 

от живота си отдавна те изтрих! 


©️✍ Яна Яни


🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸


ЖИВИТЕ ПОМНЯТ 


Още помня оковите

и петната по тях от кръвта.

Още помня и кладите,

на които изгарях сама.

Още помня „бесилото“

и въжето, притягащо шията,

и духа на Смъртта от кандилото,

който търси душата ми в битката.

Още помня ясно и мрака,

в който хвърли ме с лека ръка

и без жалост сърцето ми смачка –

да съм мъртва. Уви, не успя!

Още помня, макар че е минало!

Още помня! Не ще и забравя! 

 

©️✍ Яна Яни


🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸


С ЧАС НАПРЕД 


Аз винаги вървя с час напред.

Не съм Сега, нито пък Минало.

Призрачно странна съм – изгарям в лед,

замръзвам в лятото, през бурите преминало.

Аз нямам тяло, липсва силуета –

събрана в паяжина от идващите дни,

като прислуга съм, в тела наета

да бъда образ, мисли и мечти.

Препускам неуморно с час напред,

къпеща се в болка, в каменни сълзи.

Реша ли днес от мен да си приет,

в живота ти ще има още дълги дни.

Дори и с час напред съм бъдеще в деня,

в секундите към теб полита новината:

„Очаквам те, не, не от вечността,

в бъдещето! Твоя, Старостта!“ 


©️✍ Яна Яни  

"ПРЕЗ ОБЕКТИВА" - 2021г.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова