В очакване и др. стихове, Ивет Мутафчиева

Великден чука на вратата,

Отварям му с любов и радост,

Каня го в моя скромен дом,

За да го украси той с щастие голямо,

Каня го на моята скромна трапеза,

Чакат го великденски яйца и вкусно изпечен сладък козунак,

Домът ми за него е отворен,

Чакам го, защото вярвам в чудеса,

Пожелах си една-единствена мечта,

Да сме здрави и благословени всички по света,

Великден е празник благословен,

Отварям си душата за неговата благословия,

Да я изчисти той от насъбраните лоши мисли,

Да я зареди с хубави мисли и нов живот,

Великден чука на вратата,

А аз трепетно го очаквам,

Да внесе здраве и берекет,

Да внесе светъл лъч надежда за всички хора навред.. 

🌷🌷🌷🌷🌷

С този текст пожелавам от сърце на всички членове на Музата с теб и семействата им весело и незабравимо прекарване на най-светлия празник - Великден! Бъдете здрави и благословени Вие и семействата Ви, винаги толкова вдъхновени и от поезията опиянени!❤️

🌼🌼🌼🌼🌼

Осъзнато време

Душата ми от вина разпокъсана,

Мислите ми като жар горят,

Не зная кой ден ще ми е последен,

Затова искам на живота да се насладя,

Да се радвам на дребните неща,

Да обичам и да бленувам любовта,

Да се смея и истински да живея,

Всеки миг е ценен, безценен дори,

Не зная кой де ще ми е последен,

Затова от днес започвам аз осъзнато да живея.

🌸🌸🌸🌸🌸

Изповед на душата

Душата, разпокъсана от мисли,

Диша тежко, диша бавно,

Мислите като цветове се сливат,

Създават шедьовър на тъгата,

Тъгата чрез сълзите се проявява,

Тук, отляво силно стяга,

Кога ли ще отмине тази болка, не зная,

Въпреки нея, напред продължавам,

Разумът ми отдавна е замъглен,

Мислите заемат неговото място,

Не зная как се справям, но някак си я карам,

Дните бързо се изнизват, мислите се удвояват,

Продължавам смело напред с болката и тъгата,

Докъде ще я докарам, с времето ще узная.

🌹🌹🌹🌹🌹

Преродена

Боли, тук отляво, сърцето ме боли,

Сълзите парещи като лавина стичат се по лицето ми,

Минават секунди, часове, дни, а теб няма те до мен,

Болката притиска моето сърце, от нея въздух не може да поеме,

Докога ще продължи тази болка не зная, изцежда ме капка по капка,

Подпухнали очи, в тях се чете тъгата, изморени очи, изморени от болка,

Чакам те, ала теб няма те, не зная колко време мина, всичко за мен спряло е,

Не искам болка да усещам, искам отново да възвърна своя живот,

Сълзите не спират да се стичат, както и болката да притиска,

Не зная как ще продължа напред, но някак си трябва,

Не заради някой друг, а най-вече заради самата мен,

Стискам зъби и се надявам болката скоро да отшуми,

Слагам лека усмивка, червило, обеци,

Излизам да разсея себе си от теб,

Не зная как ще продължа напред, но трябва,

Не заради някой друг, а най-вече заради самата мен,

Животът все ще продължи, горчивината ще изчезне,

Отново ще усетя слънчеви лъчи и ухание на надежда.

к