Stop discrimination - Afrose Saad, Bangladesh

 

                                                                    Картина: Иван Гайдаров

Did you hear

Why those tears

Fallen as deadly dreams?

Ah!

Where, the sanguine scene???

Nobody knows

How and when?

The sanguine ray turns

Into a tarnished lane.

Ouch!!!

Ah! What a pathetic verse!

Fallen tears as usual

What can we do?

Stop all nonsense screaming...

Then?

A new ring

A new string

A new hope

For the sanguine scene- verse

Stop Discrimination dear universe!

Ако - Петя Атанасова

 

Ако ти си пролетта

в живота ми,

аз съм зеленината.

Ако ти си зеленината,

аз съм цветята.

Ако ти си цветчетата,

аз съм тичинките.

Ако ти си тичинките,

аз съм пчелата,

събираща нектара.

Ако ти си нектар,

аз съм меда от него.

Ако ти си мед и сладост,

аз съм, лек.

Ако ти си животворен лек,

аз съм силата.

Ако ти си силата,

аз съм живеца във вените.

Ако ти си вена,

аз - кръвта отиваща право

в сърцето ти.

снимка: Интернет

Awakening the muse - Gordana Andonovska, North Macedonia

 

A sweet respite from the tumult of thoughts.

The sun's rays gently dance in the silence.

The pigeons are slowly returning to the nests..

Afternoon is the time when love is strongest..

When the night gathers strength for a kiss.

To send the day to gather new strength.

An ideal time to relax all the senses.

When the reactions subside, the muse wakes up.

Creating new works, by traveling through the imagination..

Each sigh creates a new and new story..

Words immortalized, on the whiteness of the paper.

The twilight where the look hides the truth..

ОД ЛОШО ВО ДОБРО - Оливер Глигоров, Северна Македония

 

Ќе останат вечни времињата

кога со нешто ќе се паметат,

љубовта и добрината

ќе бидат цветот

во дворовите на душата,

кога ќе нема

никој на површината,

со едно лесно издишување

ќе преминеме во поинаков свет.

Сите воздишки

во пролетта и летото

ќе пловат постепено,

како лебеди во езеро,

ние ќе ја прифатиме реалноста

која нема да смета,

ќе бидеме цврсти

кога ќе не изненадат времињата.

Дајте ни вистина

која не ќе не заболува,

која не ќе штрчи

во погледот кон иднината,

каде ќе сме закачени

со крилјата на времињата,

кои малку се сега оддалечени,

но ќе дојде миг

кога секое лошо,

ќе биде претворено во добро...

DEAD SOUL - Shilpi Chowdhury, Bangladesh

I'm craving

for everything

I need and need

I need others attention

I need love and affection

I need to eat more and more

I need sympathy and empathy

I need shopping whenever

I get chance

or to show others

I need staggering cars

multistoried building lands,

my own impressive palace

luxurious furniture

Million dollars painting

to hang on my forehead

Expensive juelaries

shoes under my feet

My needs are skyscraper

Because I don't know me

my actual need or forgot to die

I am eager to decorate my life

not my heart

as,I don't know

About my soul

which is already died.

От деветия кладенец - Деси Цветкова

От деветия кладенец,

през иглено ухо,

довя те стоманен вятър,

стовари те върху ми,

като буря от степите.

Замръзнах,

на ледник станах,

така неочаквано.

Дочувах думите ти като шепот през стъкло.

По радиуса на усмивката ти

разбрах,

разтече се ледът,

постоплих се.

От пещерата на Робинзон ли си,

от килимчето на Аладин?

С Мюнхаузен ли се надлъгвахте,

или досега беше с шапка-невидимка?

Толкова ме изненада,

че те взех за мираж извън пустинята.

Е, щом вятърът те донесе,

значи е на късмет.

За вината - Яна Яни

Непрекъснато хвърчат реплики:

- Той е виновен!

- Тя е виновна!

- Те са виновни! …

Ами Аз? Ами Ние? Все някой ни е виновен… Не! Вината има две страни, защото единият целенасочено е направил нещо към другия човек, а той от своя страна осъзнато го е допуснал. Да - няма виновни! Има уроци, които да вземем от хората и ситуациите около нас! Просто бъдете себе си! Не съдете! Приемайте хората такива, каквито са, но не позволявайте да прекрачват личните ви граници! Няма как да промените или да спасите някой, ако той самия не го пожелае! Вие сте човек, а не уред с приложение! Усмихвайте се! Правете всичко, което душата ви иска, дори да е грешно в другите очи! Научете се да пускате ситуации и хора, които емоционално ви „убиват”! Обичайте себе си, защото самите Вие сте най-нужни на Вас! Правете добро! Влюбвайте се! Създавайте моменти! Бъдете и лудост, и нежност, и неудобни… Бъдете всичко, което си поискате! Животът е миг! Не пропускайте нищо! Живейте! Иии… не търсете прошка - със сигурност ще я получите на думи… Научете се преди всичко да прощавате на Себе си! Тогава идва Щастието!

Нов ден - Явор Перфанов

 

Влюбен съм във всичко, което е ново. И както всяка любов, така и това мое увлечение крие своите рискове. Обичам новия ден. Събуждам се и знам, че всичко, което ще се случи днес зависи от мен. Има хора, които се страхуват от неизвестното. Предпочитат да живеят така, както вчера. Да видят нещата от онзи ден и се оплакват, че им е сиво. Когато си купиш бяла блуза и я носиш една година, колкото и да я переш, тя никога няма да има същия цвят. И мен ме мъчат понякога спомени. Имам си кутия, в която слагам всички преживяни мигове. Не ги изхвърлям, защото са ми скъпи. Аз не мога да мразя. Обичам всеки човек, който е влязъл в живота ми и е оставил спомен. Пазя си кутията, не я отварям, но знам, че я имам. Когато новият ден ми се представи и ми каже, че не иска друго от мен, освен усмивка, аз се чувствам силен. Дори подканям кафето да стане по-бързо. Докато загрее, докато забрави, че е обикновена вода и смлени зрънца, минава време. Щом осъзнае, че имам нужда от него, то кипва и е готово да ми даде цялата си енергия. Всяко нещо в този свят се променя. Ето и слънцето. Гледам изгрева, днес е спокоен, вчера беше с две три облачета, понякога е мрачен. Луната също не е постоянна. От полумесец, тя се превръща в пълна месечина. Всичко това се случва благодарение на новия ден. Старите хора казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Сутринта е по-различна от вчера. Обичам новите неща, защото в живота ми се случва да преживявам раздяла. Всичко ново, като че ли замества това, което ме е напуснало. Не искам да има дупка в сърцето ми. Всяко останало празно място се запълва само с тъга. А ето, днес е нов ден, нова седмица. Започва по утвърдения начин на живот, с кафе и план за деня, но се вижда възможност за нещо по-добро от вчера. Понякога ми е трудно да разбирам хората, които като ги питам как са, ми отговарят, че е все същото. Че нищо не се променя и скуката е обзела живота им. Ако трябваше така да се живее, щеше да има един безкрайно дълъг ден, нали? Без да има надежда за утре, без мечти. С едно мързеливо съществуване, без борба за любов, обич и топлина. А, човек е жив, благодарение на светлината, която очаква от всеки нов изгрев.