Влюбен съм във всичко, което е ново. И както всяка любов, така и това мое увлечение крие своите рискове. Обичам новия ден. Събуждам се и знам, че всичко, което ще се случи днес зависи от мен. Има хора, които се страхуват от неизвестното. Предпочитат да живеят така, както вчера. Да видят нещата от онзи ден и се оплакват, че им е сиво. Когато си купиш бяла блуза и я носиш една година, колкото и да я переш, тя никога няма да има същия цвят. И мен ме мъчат понякога спомени. Имам си кутия, в която слагам всички преживяни мигове. Не ги изхвърлям, защото са ми скъпи. Аз не мога да мразя. Обичам всеки човек, който е влязъл в живота ми и е оставил спомен. Пазя си кутията, не я отварям, но знам, че я имам. Когато новият ден ми се представи и ми каже, че не иска друго от мен, освен усмивка, аз се чувствам силен. Дори подканям кафето да стане по-бързо. Докато загрее, докато забрави, че е обикновена вода и смлени зрънца, минава време. Щом осъзнае, че имам нужда от него, то кипва и е готово да ми даде цялата си енергия. Всяко нещо в този свят се променя. Ето и слънцето. Гледам изгрева, днес е спокоен, вчера беше с две три облачета, понякога е мрачен. Луната също не е постоянна. От полумесец, тя се превръща в пълна месечина. Всичко това се случва благодарение на новия ден. Старите хора казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Сутринта е по-различна от вчера. Обичам новите неща, защото в живота ми се случва да преживявам раздяла. Всичко ново, като че ли замества това, което ме е напуснало. Не искам да има дупка в сърцето ми. Всяко останало празно място се запълва само с тъга. А ето, днес е нов ден, нова седмица. Започва по утвърдения начин на живот, с кафе и план за деня, но се вижда възможност за нещо по-добро от вчера. Понякога ми е трудно да разбирам хората, които като ги питам как са, ми отговарят, че е все същото. Че нищо не се променя и скуката е обзела живота им. Ако трябваше така да се живее, щеше да има един безкрайно дълъг ден, нали? Без да има надежда за утре, без мечти. С едно мързеливо съществуване, без борба за любов, обич и топлина. А, човек е жив, благодарение на светлината, която очаква от всеки нов изгрев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар