От деветия кладенец,
през иглено ухо,
довя те стоманен вятър,
стовари те върху ми,
като буря от степите.
на ледник станах,
така неочаквано.
Дочувах думите ти като шепот през стъкло.
По радиуса на усмивката ти
разбрах,
разтече се ледът,
постоплих се.
От пещерата на Робинзон ли си,
от килимчето на Аладин?
С Мюнхаузен ли се надлъгвахте,
или досега беше с шапка-невидимка?
Толкова ме изненада,
че те взех за мираж извън пустинята.
Е, щом вятърът те донесе,
значи е на късмет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар