трябва да благодаря
че хиляди диви цветчета
ме харесаха и облякоха със свежест и аромати
в хаоса на един възпламенен свят
а в реката изтекоха
хилядите сенки
и разбулиха лицето
там където образът е траен и се оттласква
от платното на паяка
сърцето ми -
сърчице
на малко птиче тупти
навън ще изкочи
и чака да дойде този
който ще засее пътищата
със насладата
от диво лято
и да превърне плача
в нежна песен
мистериозен съвършен покой
и един съвсем обикновен цвят на трендафил
движещ се
в кръвта на съня
Няма коментари:
Публикуване на коментар