Мирела Петкова - Легенда

Легендата разказва.

В село едно сгушено в Родопите живяла чудна хубавица. Зла прокоба тегнела над всички моми.

Веднъж в годината в селото долитал Змей Горянин. и взимал с него една от момите, за да я направи негова невеста.

Тази година било ред на Рада, мома с черни като маслини очи, вити вежди като гайтани, снага тънка като върбова клонка, а косите и гъсти като гората в планината..

Хубава Рада била хубава още гиздава. Едничко чедо на майка и тате. Всички момци от селото все след нея гледали. Но само Георги сърцето и взел. На него Рада дума дала дума за обич и вярност.

След като разбрал, че иде нейният ред змея да я вземе, Георги тъга го налегнала. Как първо либе на Змея да даде? Запасал здраво колана и в него два ножа затъкнал..На битка тръгнал свойта любов да спасява...

Минал месец от Георги ни вест ни кост. Рада очите от мъка изплакала.

Една сутрин рано станала и през гората тръгнала.

Тръгнала своето либе Георги да търси, че сърцето и в мъка потъна..

Боса по тревата вървяла и роса си в ръка събира..

Всяка капка с обич наричала ,на Господ тихо се молела..

Песен тихо запяла..

Къде си мое либе обично..

Къде си моя надежда.

Ела, прегърни ме.

Ела, че очите ми по тебе изтекоха.

Забравих що е усмивка.

Не мога либе без тебе.

Ела си Георги вземи ме, невеста аз да ти стана.

А тебе Боже за милост те моля.

Закриляй Боже таз моя изгора.

И малко преди в тревата от немощ да падне, слънчев лъч лицето и огрял.

А там насред дивна поляна пред нея Георги стоял.

Дойдох си Радо, тук до теб съм.

Змея с голи ръце съм убил.

Прегърни ме.

Китка на калпак ми закичи.

Целуни ме Радо, не бой се.

От днес си моя невеста!

Кристина Кушлова - Приказка

 След като така и не се научил да говори,

нито пък да слуша емоциите си и сърцето... След като очите дълго не могъл да си отвори и задушавало го на подсъзнанието въжето... Принцът грешките си решил да повтори и заменил принцесата за жаба от полето. И сякаш принцесата единствена си знае колко се е старала да го научи на любов. Той така и не могъл до края да признае, че да се учи на емоции не е бил готов. За туй избрал да бяга, за принцеси не мечтае... За туй с жаба сложил край на приказката - нов. И сега със самотни принцеси е пълен света. Превърнали са се в мъжки момичета и жени. Заради принцове бягащи отдавна от любовта... и принцът, който приказката не осъществи!

Деси Цветкова - Мат

 Цял ден

по шахматната улица

подскачат.

Опитват по диагоналите

на офицерите,

с конски гамбит пробват - затлачва се...

Отсреща

ги чакат

вражеските топове,

няма опция за реми,

за рокада

са все готови...

Никой не знае кой е царят дори,

но всички искат да са му цариците...

Нависоко се целят...

Тичат, завиват,

още малко ще се хванат

и за крилете на птиците,

но всъщност правят

грешка след грешка...

Няма огледала,

да се видят,

че са просто пешки...

Agron Shele - Passage

 

I need to see beyond the frames

And twist the contrast to make one more color

for deciphering all the views

that in a second change so abruptly

to make that colour a sea, a typhoon,

but also the peace that sleeps on the white waves

peace that rests beside an island

which, for me, Ithaca always remains

Time sleeps on the blooming lilies

whorls brightened in spring

collecting the first beams of dawn

and hiding their sight beyond the twilight

putting together the galaxy of stars.

that sparks on the cherry garden of love

to feel the distant whisper of the body

wrapped in a scarf of longing

and so the day’s vail is unveiled

running toward the purity of life

removing a fraction that reflects the light

and turning it to a charm that reveals the sun

weaved like this, in Gods fire

together with the lyre of the goddess of muses

at the footsteps left on the desire of words

or the thirsty longing for the traces of lips.