Не потърсих пътеката,
водеща право към теб.
Не помахах на вятъра,
галещ звездите.
Не почуках на портата,
не останах да чакам за първи петли.
Не погледнах през процепа,
скрил всички тайни.
Не прерових земята за теб.
Не преглътнах дълбоките спомени,
не пресмятах секундите в звездната нощ.
Не прегърнах светулките,
там, до водопада.
Не преследвах илюзии в розови дрехи.
Не поисках прощаване,
нито прошка,
нито последно желание.
Всъщност нищо не промених,
оставих се на провидението...
Няма коментари:
Публикуване на коментар