Поглеждам назад в бездната на съзнанието.
Всеки път, когато падам, губя част от мига, опознавам се.
Тръгнах без думи, без дъх и без лодка.
Във всички онези гмуркания и лабиринти
присъствието ми се криеше невидимо.
Но тогава се изправям отново, чаровна в годините,
с нови истини и принципи, вдигам се.
Израстнах всеки път почти умирайки,
старото ми тяло почива в миналото.
Нова мъдрост идва след плача, откривам се,
нов мир замени всичко необятно със синьо.
С научаване на значенията на циклите,
лицето ми придоби нов вид от болка.
Като котка се преродих, стъпвам по циглите,
една жена,
с чисто нов твърд диск в мозъка.
Животът ми е спирала от долини и хълмове.
Знам, ще изкача тази висока планина,
и отново събрана, покълнала,
ще чувствам радостта на жена.
Стойността, която добавям към новото си основаване към дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар