Светлина във всички нас грее,
но какво да правим, когато избледнее?
Мрачни мисли се прокарват,
на които другите се радват.
На устата ти "Здравей ",
а ти не казваш нито ''Хей"...
Лицето ти се изкривява
и външният ти вид не е както подобава...
Виждаш срещу теб лица намръщени,
казваш си "Те не ме харесват".
Не може всички да са съвършени,
не може всички заедно да блеснат.
Постепенно се отдалечаваш от всички,
мислиш си "Щастлив съм в кавички" .
Така почва омагьосаният кръг
и така ще приключи твоят връх.
Но поспри за малко и помисли.
Недей терзай се толкоз много.
Следващият път кажи " Здравей ",
отдъхни си и малко се посмей.
Когато сърцето ти запее,
душата ти за родното милее,
някакси вече си разбрал,
че си живял и всичко си видял.
И ударите на съдбата,
и подметнатите думи,
недей пали се ти за всичко,
живей за малко, не искай нищо.
И въпреки това си искал,
и въпреки това си викал,
и въпреки това си плакал,
и въпреки това живял си.
Виктория Янева
Ще имам ли аз зрънце любов?
Ще имам ли аз зрънце любов?
Ще усетя ли допира ти нежен?
Кога ще се почувстваш готов?
Да танцуваме танц безметежен.
Ще имам ли аз зрънце любов?
Ще бъда ли достойна за тебе?
Аз боря се със живота суров,
Отправям взор към синьото небе.
Ще имам ли аз зрънце любов?
Ще бъда ли истински щастлива?
Виждам, че си вече готов,
да се убодеш на розата бодлива.
Ще имам ли аз зрънце любов?
Ще съм с тебе до края на света,
сърцето ми - във златен обков,
а ти си моя сбъдната мечта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар