Септември скъса златната си нишка,
отново към звездите с песен полетя,
остави стих във есенната книжка,
изписана от шепота на падащи листа,
които ми напомнят, че в живота
най - важни са обикновените неща,
който носят в утринта утеха,
смисъл, чар, любов и светлина.
Какво е нужно на човека, сбогуващ се
със тази ярка септемврийска красота?
Преди години казал е поета - пътека
определя смисъла на Божиите дела.
По моя път ще мине тишината,
изпуснала отново сутрешния влак,
който носят в утринта утеха,
смисъл, чар, любов и светлина.
Какво е нужно на човека, сбогуващ се
със тази ярка септемврийска красота? отново към звездите с песен полетя,
остави стих във есенната книжка,
изписана от шепота на падащи листа,
които ми напомнят, че в живота
най - важни са обикновените неща,
който носят в утринта утеха,
смисъл, чар, любов и светлина.
Какво е нужно на човека, сбогуващ се
със тази ярка септемврийска красота?
Преди години казал е поета - пътека
определя смисъла на Божиите дела.
По моя път ще мине тишината,
изпуснала отново сутрешния влак,
до следващия има още малко време,
любов, очаквам да се върнеш пак.
отново към звездите с песен полетя,
остави стих във есенната книжка,
изписана от шепота на падащи листа,
които ми напомнят, че в живота
най - важни са обикновените неща,
който носят в утринта утеха,
смисъл, чар, любов и светлина.
Какво е нужно на човека, сбогуващ се
със тази ярка септемврийска красота?
Преди години казал е поета - пътека
определя смисъла на Божиите дела.
По моя път ще мине тишината,
изпуснала отново сутрешния влак,
до следващия има още малко време,
любов, очаквам да се върнеш пак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар