Стихотворение от Цветелина Манова

 "Захир или нещо подобно"

…нещо, което сме докоснали или видели само веднъж, но никога не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост...

Не бой се,

няма да те доближа.

Остави ме само да се стопля

на сиянието ти.

Не вярвам в бабини деветини

и в предсказания за щастие.

Случайните срещи се случват

само на страхливците –

веднъж на сто луни,

веднъж на сто слънца,

веднъж на сто живота.

Когато даже и на Вселената

ѝ е писнало да чака.