Легендата разказва.
В село едно сгушено в Родопите живяла чудна хубавица. Зла прокоба тегнела над всички моми.
Веднъж в годината в селото долитал Змей Горянин. и взимал с него една от момите, за да я направи негова невеста.
Тази година било ред на Рада, мома с черни като маслини очи, вити вежди като гайтани, снага тънка като върбова клонка, а косите и гъсти като гората в планината..
Хубава Рада била хубава още гиздава. Едничко чедо на майка и тате. Всички момци от селото все след нея гледали. Но само Георги сърцето и взел. На него Рада дума дала дума за обич и вярност.
След като разбрал, че иде нейният ред змея да я вземе, Георги тъга го налегнала. Как първо либе на Змея да даде? Запасал здраво колана и в него два ножа затъкнал..На битка тръгнал свойта любов да спасява...
Минал месец от Георги ни вест ни кост. Рада очите от мъка изплакала.
Една сутрин рано станала и през гората тръгнала.
Тръгнала своето либе Георги да търси, че сърцето и в мъка потъна..
Боса по тревата вървяла и роса си в ръка събира..
Всяка капка с обич наричала ,на Господ тихо се молела..
Песен тихо запяла..
Къде си мое либе обично..
Къде си моя надежда.
Ела, прегърни ме.
Ела, че очите ми по тебе изтекоха.
Забравих що е усмивка.
Не мога либе без тебе.
Ела си Георги вземи ме, невеста аз да ти стана.
А тебе Боже за милост те моля.
Закриляй Боже таз моя изгора.
И малко преди в тревата от немощ да падне, слънчев лъч лицето и огрял.
А там насред дивна поляна пред нея Георги стоял.
Дойдох си Радо, тук до теб съм.
Змея с голи ръце съм убил.
Прегърни ме.
Китка на калпак ми закичи.
Целуни ме Радо, не бой се.
От днес си моя невеста!
Няма коментари:
Публикуване на коментар