Деси Цветкова - Съдба

 Не потърсих пътеката,

водеща право към теб.

Не помахах на вятъра,

галещ звездите.

Не почуках на портата,

в святата къща,

не останах да чакам за първи петли.

Не погледнах през процепа,

скрил всички тайни.

Не прерових земята за теб.

Не преглътнах дълбоките спомени,

не пресмятах секундите в звездната нощ.

Не прегърнах светулките,

там, до водопада.

Не преследвах илюзии в розови дрехи.

Не поисках прощаване,

нито прошка,

нито последно желание.

Всъщност нищо не промених,

оставих се на провидението...

Да намеря себе си - Деси Цветкова

Поглеждам назад в бездната на съзнанието.

Преброих седемте си живота като котка.

Всеки път, когато падам, губя част от мига, опознавам се.

Тръгнах без думи, без дъх и без лодка.

Във всички онези гмуркания и лабиринти

присъствието ми се криеше невидимо.

Но тогава се изправям отново, чаровна в годините,

с нови истини и принципи, вдигам се.

Израстнах всеки път почти умирайки,

старото ми тяло почива в миналото.

Нова мъдрост идва след плача, откривам се,

нов мир замени всичко необятно със синьо.

С научаване на значенията на циклите,

лицето ми придоби нов вид от болка.

Като котка се преродих, стъпвам по циглите,

една жена,

с чисто нов твърд диск в мозъка.

Животът ми е спирала от долини и хълмове.

Знам, ще изкача тази висока планина,

и отново събрана, покълнала,

ще чувствам радостта на жена.

Стойността, която добавям към новото си основаване към дома.

Мария Илиева - Орисия

Когато в теб небето се оглежда

със всяко облаче накипрено,

а птиците над теб нареждат

маршрути кратки и надиплени...

Когато чувам твоето дихание

със сините вълни пенливи,

все по-силно става моето желание

да съм при теб! Очите ми нетърпеливи

търсят те - да гледам залеза омаен,

когато слънцето целува се с водата.

Морски щрихи рисува художник незнаен,

а аз говоря си с Луната...

Пясъчният бряг сънувам,

в съня събирам перли бисерни...

Ех, море, от теб не мога да изплувам-

с обич мислите за тебе са орисани.

Мирела Петкова - без заглавие

 Море от любов..

Океан от чувства..

Любов..

Две очи..Твоите засенчват звездите..

Една Луна..

Дъжд от звезди..

Намисли си желание..

Затвори очи..

Мечтай с любовта на сърцето.

Сбъдване..

Аз и ти на брега на морето...

Петя Атанасова - ЛЯТНА МАГИЯ

Слънце немее в небесен кристал,

вятърът шепне със златен вокал.

Морето танцува с пясъчен звън,

времето застива в безгрижен сън.

Цветя се ширят с палитра без край,

щурци дирижират вечерния рай.

Любов се ражда в поглед случаен,

а лятото - е миг вечен, безкраен.

Ръцете ни вплетени в лятна магия,

по пясъка - стъпки от нашата стихия.

Звездите ни гледаха с поглед красив,

а луната мълчеше - безмълвен мотив.

Хербарий - Деси Иванова

 Хербарий

Събирам си лятото в шепа небе.

Обличам се с изгреви сутрин.

Нуждая се само от малко море

на цвят тъмно син - пеперуден.

Светулкови гривни и Еньов венец.

В очите с безброй персеиди.

Изграждам си спомен от пясък в дворец

обсипан с рапани и миди.

Подсвирквам си щурчови песни. И тях

ще пазя в бял плик с маргаритки.

Извезвам росата и лунния прах.

Събирам си слънце на китки -

един наръч златен от снопче лъчи...

И много дъга. Нека има.

Запазвам си всичко. В сърце и в очи.

Събирам си лято за зима.

Деси Иванова - Залез

Закърпеното залезно небе

рисува лято. Птиците прелитат.

Морето приютява ветрове.

Вълните по брега пенливо скитат.

Очакват, че луната през нощта

ще ги приглади в сребърна постеля.

Звездици ще посипе. И така

най-белите мечти ще им споделя.

Разнася бризът пръски тишина

и споменчета в пясъка заравя.

Едно щурче потъва в самота,

а песента му времето стопява.

От слънцето нанизали гердан

люлеят се минути прегорели.

Протяга юли топлата си длан

и шие залез в розови дантели.