Мария Илиева - Орисия

Когато в теб небето се оглежда

със всяко облаче накипрено,

а птиците над теб нареждат

маршрути кратки и надиплени...

Когато чувам твоето дихание

със сините вълни пенливи,

все по-силно става моето желание

да съм при теб! Очите ми нетърпеливи

търсят те - да гледам залеза омаен,

когато слънцето целува се с водата.

Морски щрихи рисува художник незнаен,

а аз говоря си с Луната...

Пясъчният бряг сънувам,

в съня събирам перли бисерни...

Ех, море, от теб не мога да изплувам-

с обич мислите за тебе са орисани.

Мирела Петкова - без заглавие

 Море от любов..

Океан от чувства..

Любов..

Две очи..Твоите засенчват звездите..

Една Луна..

Дъжд от звезди..

Намисли си желание..

Затвори очи..

Мечтай с любовта на сърцето.

Сбъдване..

Аз и ти на брега на морето...

Петя Атанасова - ЛЯТНА МАГИЯ

Слънце немее в небесен кристал,

вятърът шепне със златен вокал.

Морето танцува с пясъчен звън,

времето застива в безгрижен сън.

Цветя се ширят с палитра без край,

щурци дирижират вечерния рай.

Любов се ражда в поглед случаен,

а лятото - е миг вечен, безкраен.

Ръцете ни вплетени в лятна магия,

по пясъка - стъпки от нашата стихия.

Звездите ни гледаха с поглед красив,

а луната мълчеше - безмълвен мотив.

Хербарий - Деси Иванова

 Хербарий

Събирам си лятото в шепа небе.

Обличам се с изгреви сутрин.

Нуждая се само от малко море

на цвят тъмно син - пеперуден.

Светулкови гривни и Еньов венец.

В очите с безброй персеиди.

Изграждам си спомен от пясък в дворец

обсипан с рапани и миди.

Подсвирквам си щурчови песни. И тях

ще пазя в бял плик с маргаритки.

Извезвам росата и лунния прах.

Събирам си слънце на китки -

един наръч златен от снопче лъчи...

И много дъга. Нека има.

Запазвам си всичко. В сърце и в очи.

Събирам си лято за зима.

Деси Иванова - Залез

Закърпеното залезно небе

рисува лято. Птиците прелитат.

Морето приютява ветрове.

Вълните по брега пенливо скитат.

Очакват, че луната през нощта

ще ги приглади в сребърна постеля.

Звездици ще посипе. И така

най-белите мечти ще им споделя.

Разнася бризът пръски тишина

и споменчета в пясъка заравя.

Едно щурче потъва в самота,

а песента му времето стопява.

От слънцето нанизали гердан

люлеят се минути прегорели.

Протяга юли топлата си длан

и шие залез в розови дантели.