Снегът навън вали, вали,
натрупа по калните улици.
студено е, няма и кокали.
Затича се след случаен човек,
бързащ към топлата къща.
О, чудеса, той навежда се леко,
мокрото куче прегръща!
После го гали, дава му хляб,
колко е хубаво, колко е мило,
какъв чудесен, вълшебен сняг!
Чудо на доброто тук се е скрило!
Няма коментари:
Публикуване на коментар