неделя, 17 август 2025 г.

Мария Илиева - Орисия


Когато в теб небето се оглежда
със всяко облаче накипрено,
а птиците над теб нареждат
маршрути кратки и надиплени...
Когато чувам твоето дихание
със сините вълни пенливи,
все по-силно става моето желание
да съм при теб! Очите ми нетърпеливи
търсят те - да гледам залеза омаен,
когато слънцето целува се с водата.
Морски щрихи рисува художник незнаен,
а аз говоря си с Луната...
Пясъчният бряг сънувам,
в съня събирам перли бисерни...
Ех, море, от теб не мога да изплувам-
с обич мислите за тебе са орисани.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова