сряда, 30 април 2025 г.

З бели стиха - Деси Цветкова




 "И виделината и светлината на Бога слезли"

П. Дънов
Разсъмване
и фойерверки
светлина.
Пътеката
на слънцето
ме води.
Аз шепите си
пълня
с маргинали,
по границата между нощ и ден
пребродих.
В ъглите
между мрака
и зората...
Там се заражда
новият живот.

***

Стоя като фар,
като прелетна птица преди път,
като сърна,
пред дулото на ловец,
като костенурка,
която е оставила яйцата си на пясъка,
като бухал
по здрач,
стоя и чакам
последния звънец на зимата.

***

Цъфтеж
от утринната роса,
блестящ като
коприненото кадифе.
Разтягане на крила
за превъплътен полет.
От другата страна
от зашеметяващата гледка
някой се разтопява от нея,
размахване на ръце
да се съберете отново
с твоята душа хвърчило.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова