Някой ден, разказ от Венета Терзиева

 НЯКОЙ ДЕН

“Голямата елипсовидна маса едва побираше събралите се на оперативка брокери. Облечени, кой от кой по–модерно се надпреварваха да се хвалят с постиженията си от изминалата седмица. Ръкопляскания, хвалебствия, ехидни усмивки, имаше от всичко по много. Дойде и нейният ред, смънка нещо от рода на ...“ нямах късмет и не ми провървя с оферти и клиенти”... Наведе притеснено глава, но никой не ù обърна внимание. Дали тук е нейното място, или избърза с мечтите си? Главният брокер и собственик на компанията за недвижими имоти, досетил се за притесненията ù, се приближи към нея и я потупа окуражително по рамото.

- Вярвам в теб, ти можеш, повярвай и ти!...”

Бони отвори очи и стреснато скочи в леглото. Погледна будилника, беше едва 6 часа... Будеше се винаги преди да звънне. Биологичният ù часовник от години беше настроен така. Свари кафе в кафеварката, тип “кубинка” и надникна в стаята на момичетата. Двечките спяха блажено в русенските легла, пружините на които опираха до пода. Ех, някой ден, като замогне, ще смени противните легла с нови, по–хубави и цветни, както мечтаеха нейните слънчица... 

Някой ден, може би...

Върна се в хола и отвори портмонето. С ужас съзря самотните 2  лева, смачкани в единия ъгъл. Беше забравила, че е “много скъсана”, както се шегуваха момичетата. Как ще се справи, с какво ще ги изпрати на училище? Облече се набързо и слезе в малкото хранително магазинче. Напазарува най–необходимото и помоли бай Георги да запише сметката на  вересия. Добре, че човекът беше с голямо сърце и правеше подобни компромиси. Знаеше, че при първа възможност, ще се издължи. Качи се в къщи, направи 4 сандвича, мушна ги в пликчета и събуди децата. Те се облякоха набързо, още сънени грабнаха раничките и потеглиха към школото. И днес ще трябва да се оправдават пред децата, милите, че от мамините сандвичи по – вкусни няма. Даде им по 50 стотинки да си купят нещо за пиене. Остана и само 1 лев, с който трябваше да си купи карта и да “обядва“. Намъкна първата рокля, която ù попадна, среса набързо косата  си и тръгна към трамвайната спирка. Цеко, продавачът и махна отдалеч и още преди да застане пред рафта на павилиона ù подаде дневната карта. Разбра се и с него, че ще я плати утре и се качи на идващия трамвай. Хубаво е, че имаше агенти навсякъде, уважаваха я хората. Днес се справи някакси, а утре и в следващите дни? Акълът не ù побираше мислите. Мобилният ù извъня и видя, че е Мира, шефката ù. 

- Бони, преди да дойдеш в офиса, ще трябва да огледаш един двустаен, за наем. Пращам ти адреса. 

Беше в другия край на София, но какво да се прави, трябваше да послуша шефката си. Смени трамвая с автобус и тръгна в посоката. Бони беше на мнение, че е излишно да се прави предварителен оглед на жилище за наем и често спореше с началството. Докато тя си губеше времето, брокерите от другите агенции действаха и пристигаха на адреса с готови клиенти. Търсенето на жилища под наем беше по-голямо от предлагането и апартаментите се отдаваха при първия оглед. Изведнъж в главата ù блесна щура идея и Бони щукна да следва инстинкта си. Отвори тефтера и избра номера на жена, която се беше обадила вчера и имаше подобно търсене. За щастие ù беше записала номера. Жената се оказа наблизо, уговориха се набързо, беше пристигнала по–рано на адреса я чакаше пред входа на блока. От вълнение беше забравила за предпазната брокерска мярка, да определи среща на друг вход. Някои брокери даже определяха срещи пред съседен блок. Бони се извини на дамата, че за пръв път ще посети жилището и няма представа в какво състояние ще е. Вратата им отвори приветлив господин и ги покани да влязат. Жилището беше добре поддържано, обзаведено със свежи мебели и голям южен балкон. 

- Това е моето, точно такова жилище търсех и напълно ме устройва - възкликна радостно жената. 

Два часа по–късно влезе в офиса и размаха подписания договор за наем пред въпросителния поглед на шефката си. 

Бони облекчено седна пред компютъра и скришом се полюбува на портмонето си, в което весело шумоляха парите от заслужената комисионна. Утре слънчицата ù гордо ще си купят закуска от училищния павилион. 

Венета Терзиева

2 Юли, 2022

Берлин

Снимка - pixabay