Бялата вещица яхна звездите.
Тя цяла вечност сама се скита.
После на ръба на галактиката приседна.
Имаше някаква бяла магия,
тя разперва ръце и прегръща живота.
После от еликсира му тя пие,
за да раздава от него по пътя самотен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
This story I was told Of a man Who went into the night And turned to stone Grey marbled cold. Ferns a bed made Moss a blanket Trees held his... -
Затворете вратите... Смълчана земята, сумрак и накацали по тополите врани... Не се виждат звездите, сякаш всичко е в тъмен килер прибрано...... -
ОБЕМНОСТ - Деси Цветкова В четириизмерната фраза думите оживяват. Героите ти шепнат в ухото, докосват те по рамото, крачат заедно с теб ...
-
RECOGNITION. He failed to see the sad eyes of his Teddy. As he put it aside for the very last time. Recognition of a childhood that had for... -
Настроение. И пак се слънцето излюпи пробило облаци-черупки. Отново с капчици роса закуси.. Мечтите ти откраднали са детските усмивк...
-
МОЯТ ПРИЯТЕЛ БАДЕМОВОТО ДЪРВО Ти си глупакът на дърветата, аз пък на хората, Теб пролетното слънце те мами, мен любовта. След като е зад...
-
The night is speaking like a cascade The night is speaking like a cascade. She’s knitting filigreed lights and shadows. Sunk in the deep se...
Няма коментари:
Публикуване на коментар