Пепи Дочева - цикъл стихове

 

ОГЪН

запалих дъжда

пресуших думите

издълбах кладенец

Алиса отхапа отровната ябълка

вълкът се превърна в агне

на клада хвърлих черновите

остана бял лист

за начало

огън погълна дните

бъдеще безначално проправя пътека

ходя

по горещи въглени

***

МАЛКА ПРИКАЗКА

очакването на малкият принц приключи

лисицата сви опашката си

розата рони листа

луната е далеко

принцът отегчено гледа дефилиращи принцеси

пепеляшка лъска бални обувки

яхва метлата и полита

тиквата гние в буренясала градина

драконът спи в пещерата

само бродници тътрят крака по горски пътеки

в очакването на малкият принц няма нищо приказно

краят на историята е друг

щастието е заключена врата

без ключ

***

В ТИШИНА

пламък отразен в стъклото на прозорец

скрита сълза на врабче се търкулна

преля през болката

изля любовта

в прозореца остана само

отразеният пламък

без свещта

тишина

***

АНТИТЕОЛОГИЧНО

/божествена комедия по Данте и не съвсем/

не светиш Господи

по-тъмен си от сатаната

и черното в тебе вече много е

със светлина заливал си

невярно е

не си ти Господ на човеците

от скука с нас играеш като с кукли

конците дърпаш

късаш и завръзваш

не си ни Господ

скука си до втръсване

върви в рая

там те чакат все пра̀ведни и все послушни

към ада съм потеглила

по спешност

че дяволът ми май се чуди къде се бавя

и огъня поддържа

с вечност