Синчец, Надежда Тодорова

Замери с камък мисълта за мен

В сърцето си аз зидах каменни огради

А любовта ни -

кученце изгонено„

напразно жално вън скимтеше

и с лапичка потропваше

Болеше ни ,

но като маймунките

се правехме на глухи, слепи и на неми..

А хората около нас се радваха,

че станали сме тъй разумни и големи.

© Надежда Тодорова - НадиКа

♦️♦️♦️♦️♦️

Наричане

Син синчец,

синьо небе,

синьо море-

това са очите ти.

Като синчеца нежни,

като небето безкрайни,

като морето силни.

Нека, дъще, завинаги останат

такива очите ти!

© Надежда Тодорова - НадиКа