Гледам днес
бързолетите
полетяха
над покривите...
Тези чудни
братя
на лястовичките...
Първият
зов
на лятото...
🕊🕊🕊🕊🕊
Изгуби се вятърът,
някъде из лабиринтите,
между гората от кестени
и каменната река.
Помолила го бях
да заведе сивите облаци
надалеч...
Изгуби се вятърът...
Сега го чакам
с фенер в ръката...
🎡🎡🎡🎡🎡
"И виделината и светлината на Бога слезли"
П. Дънов
Разсъмване
и фойерверки
светлина.
Пътеката
на слънцето
ме води.
Аз шепите си
пълня
с маргинали,
по границата между нощ и ден
пребродих.
В ъглите
между мрака
и зората...
Там се заражда
новият живот.
🌍🌍🌍🌍🌍
Все по някой
Тома Неверни
ще стъпва
в калта
на съмнението...
Но реката
на вярата
ще тече
все така бистра
и пълноводна...
🏞🏞🏞🏞🏞
Отронват се
букли
от облака,
а вятъра
ги сресва
с гребена си.
Когато
се обърнах
през рамо,
ти ловеше
дъждовни
перли...
И после
ми направи
огърлица
от тях.
Още я нося.
🎗🎗🎗🎗🎗
Ако случайно
някой ден
небето
изсипе
върху теб
прашинки
от Мъглявини
и Черни дупки,
аз цялата брилянтност
на Звездите
ще изплета над теб,
като субзвезден плащ...
🎆🎆🎇🎆🎇
И колкото
е силна болката,
след нея
по десет
умножена
ще е радостта...
💫💫💫💫💫
Пратеник
Йероглиф с форма на синя чапла,
орнаменти от древна неразчетена
мистика,
знак за цъфнало слънце
припламва,
всяка буква - енигма и истина...
Йероглифът полита над бездни,
оживяват рисувани въжени мостове.
Сътворяват се нови съзвездия.
Днес той кацна, дойде ми на гости...
Синя чапла от стената на пирамидите,
долетя през епохите,
нарисува я вятърът по керемидите...
Деси Цветкова
02.04. 22
🐦🐦🐦🐦🐦
Разкажи ми приказка,
мамо.
Как си ми плела плитки
на рибена кост,
как си ме носила на ръце,
как съм плакала,
с разбито коляно,
как ме учехте да карам колело...
Как днес сребърните ти
коси
аз ще среша, мамо...
Приказка без край,
за сърцето на мама...
01.04.22
Деси Цветкова
❤❤❤❤❤
Стих с лява ръка
По акведуктите
на времето
бягат секунди
и слънчеви мигове.
Къпят се в цветна роса.
Бели минути-светулки отмерват го,
и отброяват всяко пристигане.
Смисълът е вечността...
Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар