Когато погледна небето
и вдишам от въздух, наситен със слънце...
Когато синигери пеят сонети,
а клоните нежно танцуват на пръсти...
Когато децата на двора все тичат,
а люлките пируети люлеят край тях...
Когато сред белите туфи кокичета
животът наднича, седлото на вятъра яхнал...
Тогава прошепвам на Господ,
това е светът без война...
Няма робство...
Това е мирът!
Нека бъде така...
Няма коментари:
Публикуване на коментар