Сътворено по Картина
Светът отново спи.
А аз...?
По навик чакам теб.
Говори ми се.
На теб ти се мълчи...
Разбирам.
Разговаряла съм с тишината.
Навън.
Навън се стича дъжд.
А аз...? Валя в себе си
и уча се да си ми чужд...
Ирина Габровска
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
-
НЯКАК МИ Е БЯЛО Бяло навред… Бели цветчета безчет, птици и нежност, бели облаци, бели сияния… Бялото е в мен - в сърцето ми, слънчеви лъчи, ...
-
За онази сгушена стара любов между листата, в сухите цветя... За онази тиха, но силна любов от мойто сърце... и от твойта душа... Знам! За...
Няма коментари:
Публикуване на коментар