Къща
Тази къща е
тъй тиха
(като всяка къща).
В утрото – със цвят.
И вечерта – със полутонове.
Ще те обичам – казва – в този
град.
Със пейките на влюбените,
с тополите през май,
със дъждовете.
Ще те обичам – казва.
Животът продължава.
♦️♦️♦️♦️♦️
april
one word
the gesture of april
and all the petals dance
🌸🌸🌸🌸🌸
Unquenchable
In spring slightly occurs
the white blast.
And the night bells shake
the silence.
Unquenchable is this waft
of the candles in the hands sincere,
the lips are touching up the sermon:
“He is Risen!”
And
The Light is making the leap –
easy and warm.
The Light – the breathing
of the skin of Life.
The Light – delayed rhythm
ready to stop.
The Light –
“He is Risen!”
🔥🔥🔥🔥🔥
Събота
аз няма да остана при мъжете
които чакат чакат но какво ли
и чуват гръмотевичния звън
на кухите си кости
и при жените няма да ме има
жените винаги са някъде навън
и търсят търсят но какво ли
голо тяло да намерят
земята тук е ниска
прашна
камениста
земя почти от гвоздеи
и от проповеди
каква любов е тази
която трябва да се пипне
( мъжка , женска)
да се начупи на парченца
да се види
края
аз няма да остана при мъжете
и жените за да зная
когато
„се превърнат розата и огънят в едно”*
* – Т. С. Елиът
♦️♦️♦️Saturday
i won’t stay with the men
who are waiting but what for
and are hearing the thunder ringing
of their hollow bones
and with the women i won’t be
the woman are always somewhere out
and searching searching but what for
the nude to find
the land here is low
dusty
stony
land almost of nails
and of sermons
what kind of love is this one
that should be touched
(male, female)
be broken to pieces
be seen
the end
i won’t stay with the men
and women for knowing
when
“the rose and fire are one”*
T.S. Eliot, Little Gidding
(No. 4 of ‘Four Quartets’)
♦️♦️♦️♦️♦️
The Newly Rised
Yes, everything here changes.
Again the wheel is turning
wresting with iron fingers
out of my heart steaming blood.
But You, I will not sell You
for thirty silver coins.
The dead ones do not change
neither do the not born,
the newly risen don’t – do not change!
May the changing ones eat
the dust of days, in order to survive.
After Good Friday ,
I know,
The Sundays rise!
🌅🌅🌅
Четвъртък
Успокойте се.
Звярът е мъртъв.
Той никога не е живял
(освен в приказките
със щастлив край).
Сега е ред на трапезата.
Свършиха розите.
Остана бръшлянът
по статуите.
И едно вечно махало
напред,
назад.
Същото.
Страшно звънят на ръба
лъжиците,
ножовете,
чашите.
И се чува гласът,
който целува.
Но даже и римляните
няма да дойдат.
Няма да дойдат
дори и гробарите.
Целувката е достатъчна.
За кръст.
И Възкръсване.
🌠🌠🌠🌠🌠
Hope
Oh, the morns – with the freshness
of the birds.
That child, that used to jump
like at hopscotch
(not to step over shadows).
The florescence of the distant almonds …
And those wild sunflowers
I gift to you
(on my palms the wind
is coming down).
Words meaning nothing
as:
“Lazarus, come out!”
My God!
Grant Hopes.
🔥🔥🔥🔥🔥
Няма коментари:
Публикуване на коментар