***(да държа ръцете ти)
да държа ръцете ти
няма значение
да гледам в очите ти
няма значение
дълги пера рушат хоризонта
(децата изгарят в светлина)
о, капитане! мой капитане!
мъртвите поети дишат
в корените на
иглика
✏✏✏✏✏✏
Максимилиан Волошин, 1919 г,
превод - Божидар Пангелов
И там, и тук между редовете
Един и същи глас звучи:
„Който не е за нас, той е против нас!
Никой не е безразличен: истината е с нас!”
А аз стоя сам между тях.
В ревящи пламъци и дим.
И с цялата си сила
за двамата се моля.
✏✏✏✏✏✏
ТОЙ НЕ Е
може би той просто не е този
който
с вика си би събарял дните
и би си струпал нощите на клада
живота би ограбил до оголен скелет
за да има дреха
и би затворил всички пътища
в себе си
подобно Господ
той няма да повдигне лист
отронен
и се олюлява
подобно мост над бездна
по който няма да премине
никой
понеже всеки си отива с всеки
и няма сам да се премести
той не е и този
обречен на безсмъртие
запалиха се сенките
✏✏✏✏✏✏
***
понеже всички
се влияеме от всички
и всичкото си ти
и въздухът тежащ на раменете
да седнем всички
(нощта е кръгла маса)
да се приемаме и
раздаваме на всички
тогава песента остава
вечна
(понеже се припява)
след твоя глас е моя
около огън
Няма коментари:
Публикуване на коментар