Мое малко момиче.
Мое изгубено, лудо дете.
И до лудост аз те обичам.
И до лудост аз съм до теб.
Всеки ден с любов ме разкъсваш.
Сълзи от кръв по мойто лице.
Всяка нощ крилата ти кърпя,
с парчета oт безлунно небе.
Мое малко момиче.
Стомана забита в моята плът.
Сълзи от кръв по лицето се стичат
и гадаят за случки и път.
А съдбата ни разпиляна сред карти,
сред кристали и утайка кафе,
и кръвта ми бавно се смесва,
и изтича по мойто лице.
Мое малко момиче.
Моя любов. Моя съдба.
До полуда аз те обичам.
И до лудост до тебе стоя.
Милен Маринов
Няма коментари:
Публикуване на коментар