Ти си бягаща като вълните,
недостижима си за мен!
По-различна от момите,
живеещи в града, с изкуствен тен.
Виждам, ти си като горско цвете,
с белотата снежна на иглика.
А аз след тебе тичам още...
пленен от красота единствена!
Ти при мене ела и не бягай,
да ти разкажа приказка една,
как душата ми към теб полита,
а аз мечтая да си моята жена.
Ти си бягаща като вълните,
на кошутата с очите си девойка.
И днес се моля на лятото и дните
да не изчезнат в сивата мъгла,
моя свидна, свидна си девойко,
на душата ми - мечта най-крехка,
остани при мен...сега, завинаги,
за да си слеем съдбите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар