Eлена Рангелова - Море от любов

 Тихо капят листата

Тихо капят днес листата! Тихо плаче в мен душата! Ранена е много тя горката! Тихо днес говоря с тишината! Говорим за онзи чуден ден! Когато истински се смях на глас! Когато чувах есенните ветрове! Животе, вече аз не съм дете! Ще се срещна със съдбата! Ще отговаря тя пред мене! Отнела хубавото ми време! Ще я накарам да си сменим местата! За да види какво е да бъдеш човек! За да усети тежестта, да почувства какво ми е на мене, за да видим дали - ще страда тихо като мен! Съдба, съдба защо нараняваш! И никога не ми обесняваш! Жестока си - само това знам! Раните превързвам ги така знай...

Елена

Море от любов Море от любов, от хиляди слънца! Това сме аз и ти, и любовта! Безброй думи неизречени... Пътища кални непресечени! Море от любов това е нашия - миг на една избледняла любов! Ето тя е урок, който учи! Себе си питам, дори и да отричам! Любов ли е бе това или наказание - да бъда влюбена с погубена душа! Море от любов, с хиляди слънца! Не ще смея да погледна любовта! Тя име си има и много наранява! Вечно мен ще ме ужасява! Красива, като зима студена, като снегът! Момент на слабост и на страст! Как се живее в такъв екстаз! Питам се в този есенен късен час! Продължавам да живея някак аз!