С Е З О Н И / цикъл/
I.
Пролетта е най – жестокият сезон –
зачева в своята утроба
вечерни люляци, зюмбюли,
вода безумна, палави надежди.
А аз, омаяна от този пролетен закон,
в очите езерни като снежинка се топя
и ме затрупват гъстите ти вежди.
II.
С причудливи дълги сенки
краката на жените
върху обгорелия гръб на асфалта
чертаят сложни ребуси.
Лятото, като Одисей, разпъва платната
за да преброди в кръг морето
и да открие себе си.
III.
Последният слънчев лъч
уморено ляга,
като безжизнен лист
на твоето рамо.
Есента е строга, мъдра,
безнадеждна и блага,
като теб, мамо.
ІV
Снегът застила с чисти чаршафи земята,
като мебел в напусната къща,
обявена за продан.
Оставена на милостта на зимата и самотата,
пръстта в кошмарни сънища се преобръща
и дъвче корени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар