така цял живот го съветваха различни умни хора:
родители,
учители,
приятели,
ласкатели,
хулители
и прочие доброжелатели,
твърде загрижени
и преизпълнени
с добри съвети,
умни решения,
печеливши формули
и благи намерения.
А той безуспешно се опитваше да намери
своето място под слънцето,
което непрекъснато се местеше и бягаше,
не само подир сенките на облаците,
а и подир други въздушни обекти,
все още не възпети
от писатели и поети.
И когато видя, че слънцето все го няма
да му покаже точното място,
което, аджеба, трябва да знае,
а на земното битие пътят и пътят на Дао
води към спирка, онази, която е в края
взе абсурдно,
нелогично,
шашаво
и нетипично
Решение...
Той да стане онова светило, що определя
кой и къде да е ситуиран
кой влак за кога да е композиран
коя оратория да бъде написана
коя ария да бъде артисана.
Реши неговото Аз да стане центъра на Вселената,
самият той да е стихотворението,
което днес, утре, най-късно след 100 години
ще влезе в читанките
и ще прослави не чуждо, а негово име.
Да следва само своята траектория,
не само на практика, а и на теория.
Да не забравя, че преди да намери онзи Граал,
с шутовски дрехи е бил
Парсифал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар