четвъртък, 10 март 2022 г.

ПОДИР СЕНКИТЕ НА КАКВОТО И ДА БИЛО - Наталия Недялкова


"Знай си място!" -

така цял живот го съветваха различни умни хора:

родители,

учители,

приятели,

ласкатели,

хулители

и прочие доброжелатели,

твърде загрижени

и преизпълнени

с добри съвети,

умни решения,

печеливши формули

и благи намерения.


А той безуспешно се опитваше да намери

своето място под слънцето,

което непрекъснато се местеше и бягаше,

не само подир сенките на облаците,

а и подир други въздушни обекти,

все още не възпети

от писатели и поети.


И когато видя, че слънцето все го няма

да му покаже точното място,

което, аджеба, трябва да знае,

а на земното битие пътят и пътят на Дао

води към спирка, онази, която е в края

взе абсурдно,

нелогично,

шашаво

и нетипично

Решение...

Той да стане онова светило, що определя

кой и къде да е ситуиран

кой влак за кога да е композиран

коя оратория да бъде написана

коя ария да бъде артисана.


Реши неговото Аз да стане центъра на Вселената,

самият той да е стихотворението,

което днес, утре, най-късно след 100 години

ще влезе в читанките

и ще прослави не чуждо, а негово име.


Да следва само своята траектория,

не само на практика, а и на теория.

Да не забравя, че преди да намери онзи Граал,

с шутовски дрехи е бил

Парсифал.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова